И аз да кажа

(или моето скромно мнение)

Posts Tagged ‘любов

За любовта по германски и френски

5 Коментари

През последния месец имах възможността да посетя два града, в които не съм била досега и които ме впечатлиха много макар и по различен начин. Тръгвайки си от тях, и в двата случая исках да извикам колко много съм влюбена в тях. И се замислих как два доста различни града ме накараха толкова много да ги харесам.

Страсбург

И малко отзад напред: Страсбург

… е очарователен и сякаш това е най-доброто определение, което мога да дам за него. Този път не бях правила предварителни проучвания на улиците и уверена, че имам карта в телефона в джоба се отдадох на обиколка из уличките още първия ден. Обичам, когато съм на ново място да обикалям из малки улички и жилищни квартали – на известно разстояние от забележителностите, за да мога да усетя града. Тогава забравям да снимам и се радвам на всеки малък детайл, който видя. И понякога ме мислят за местна.

Есен

В Страсбург малко трудно можеш да се отдалечиш от туристическите зони заради големината му, но пък се случих там в началото на есента, когато напливът не беше толкова голям. И ми се случваше да искам да възкликна от възхита толкова често, колкото не ми се е случвало в никой друг град.

Улички

Случих и на хубаво време по време на разходката, което допълнително засили хубавите ми усещания. Друго си е да обикаляш в слънчево време, когато и снимките стават по-хубави, дори да са правени със скромна сапунерчица 🙂 И ми се искаше да продължавам и продължавам да вървя и да се радвам на мостовете и цветята по тях и на есенните дървета, на френския на децата, които се връщат с раници и на спокойствието във въздуха.

Цветя

Направи ми впечатление и колко зелен е Страсбург, но не някак присадено и прибавено в последствие, а естествено и толкова красиво. И се влюбих в него – силно и безвъзвратно. Но любов като увлечение, като тръпка, като замайване. Хареса ми, много ми хареса в цялост и в детайли. Замислих се обаче, че не бих могла да живея на такова място. Много красиво, спокойно е и тихо, но това са неща, които харесвам само за разходки и почивки.

По друг начин стояха нещата в Мюнхен

Не тръгнах натам с особен ентусиазъм, обаче пък така ми хареса. И в Мюнхен се влюбих, но не само с тръпката, а и с усещането, че си пасваме. Разбрахме се с него, и причината не беше само езикът.

Облаци

Обичам големи и забързани градове, а Мюнхен е такъв. Обичам и спокойствието, което в Мюнхен също го има в изобилие, макар и двете твърдения да звучат обикновено като самоизключващи се. Харесаха ми редът, организацията и точността в града. А още повече ми харесаха „тайните“ местенца, за които не знаят и много местни и така щастливо ни бяха разкрити. Харесаха ми дори белите наденички, което за мен беше голямата изненада.

Dirndl

До такава степен си паснахме, че не ми се искаше да си тръгна, а хем не бях стояла чак толкова много. За първи път от пътуванията си се чувствах толкова много на място, а не като случаен минувач или притурка. Виждах се да пия бира в малки квартални кръчмички или на покрива на TUM, колкото и хипстърско да е мястото, да се разхождам из Английската градина, или да се разминавам с тълпата на Мариенплац.

Бира на залез, на покрива на TUM

Впечатлиха ме много и хората или поне с тези, които имах възможността да общувам. За пореден път събрах доказателства, че германците могат да бъдат много интересни, разчупени и забавни, готови да работят много, когато трябва, но и да се смеят до болки в корема, когато поискат. Хареса ми, че разбих някои стереотипи, за които и аз мислех, че са неразбиваеми – и германците пресичат неправилно, и се возят (рядко) без билет и теглят безплатно филми.

Английската градина

Потвърдих си обаче колко много са сериозни и колко лесно се работи с тях, когато си стриктен и знаеш какво искаш. Предвид задачата, с която бях там, разбрах и колко далеч са техните студенти! по журналистика от някои български „утвърдени“ журналисти. И чак ми стана малко тъжно, обаче пък се радвам, че можах да потвърдя свои подозрения в тази област.

ЦветяА за снимките – толкова се чувствах на място, че повечето интересни май са направени набързо с телефона.

Паркче

Та така де, обикнах го този град и за разлика от Страсбург с удоволствие бих живяла в него. Най-малкото – с хората в Мюнхен споделяме едни и същи чувства към гълъбите 🙂

Written by Жени

21.09.2013 at 10:42