И аз да кажа

(или моето скромно мнение)

Archive for the ‘Семейни хроники’ Category

Дреболии

leave a comment »

Често повтарям, че трябва да се радваме на малките неща. Аз самата се опитвам да го правя възможно по-често.

Бях си за четири дни на село при баба и освен че помогнах за част от зимнината, си починах от интернет, новини и почти всякаква шумотевица (освен от споровете между майка ми – сестра ми, баба ми – сестра ми, майка ми – баба ми и баща ми някъде между тях).

Някъде край райграса, на който пак понатрупах малко тен.

Тази година и домашен риган има.

Бухтичка и Къпинчо не се обичат особено, но опитват да се търпят.

Просто обичам да снимам облаци.

А с това се сблъсках на терасата в Хасково – сестра ми скучаела един следобед след училище и това е резултатът.

Written by Жени

14.07.2012 at 13:01

Публикувано в Семейни хроники

Кратка история за моето село

leave a comment »

За Узунджово и джамията, която станала църква

В началото на едно неголямо село, край един неголям град стои най-голямата селска църква в България. Скоро обновена и с най-големия иконостас в страната, църквата преплита около себе си история и легенди още от времето, когато е била джамия.

„Успение на Пресвета Богородица“ в хасковското село Узунджово белее отдалече и дори неспециалист може да забележи, че сградата не изглежда по традиционния начин за църквите от турско време. Причината – храмът е станал християнски едва преди малко повече от век, като повече от три века преди това е бил мюсюлмански.

Джамията е построена към 1593 г. и е била част от впечатляващ по размерите си кервансарай, чийто централен вход стои запазен и до днес в двора на църквата. Покрай строежа ѝ се носят редица легенди, като най-разпространяваната от жителите на селото е тази за строителя Лалю.

Според преданията той бил българин, известен строител на служба при пашата. За името му хората съдят от изобразено лале на западната стена на храма, защото по онова време било прието главният строител да не пише името си по сградите, за да не отнема от славата на султана.

Как са стигнали до извода, че строителят е българин? През 1906 г., когато посолството на Турция в България върнало имота на страната и започнало преустройството на джамията в църква, строителите се изправили пред изненада. За да направят олтара, те очаквали, че продължително ще разбиват масивния камък, но се оказало, че част от източната стена е направена от лесния за разбиване кирпич и само е замаскирана с тънки парчета камък.

Легендите разказват, че майстор Лалю знаел, че един ден селото ще бъде освободено и отново ще е християнско, и направил така, че един ден превръщането на джамията в църква да бъде по-лесно. При реставрацията през 2007 г. пък са открити два средновековни надписа на арабски език с религиозно-философска тематика. Сега те и запазените архитектурни елементи от джамията се съчетават с християнските стенописи и впечатляващия иконостас на Уста Дарин Божков.

Световноизвестният панаир

И докато днес узунджовци се гордея с красивата си църква, преди векове славата на селото била друга – в него се провеждал Узунджовският панаир – едно от най-известните изложения в Европа. В мащабите, в които е бил известен на няколко континента, започва да се провежда в края на 16 в. и за негов основател се приема Синан паша. По време на разцвета му на ден е бил посещаван от над 50 000 души. Сърцето на панаира бил покрития пазар, който обаче бил заобиколен от множество специализирани чаршии. През 1876 г. Узунджовският панаир е бил устроен за последен път.

Стоките, с които търгували различните страни били най-разнообразни, а търговци идвали от Европа, Азия и дори Африка. Австрийци, руснаци, англичани, французи, италианци продавали стоките си, както и продукти от колониите си, докато турците били предимно консуматори. Български занаятчии също излагали стоката си, като се твърди, че това бил един от начините за обмяна на информация как напредват революционните движения в различните части на страната. Според разказите Георги Раковски и Васил Левски се снабдявали с оръжия от Узунджовския панаир.

Освен активна търговия посетителите на панаира можели да се насладят на множество забавления – акробатски номера, „менажерии с мечки, вълци и други животни“, въртележки, фокусници, певци и какво ли още не. Не били малко и нещата за ядене – фурните вадели непрекъснато топъл хляб, банички, милинки, до реката пък се въртели чеверметата, а момчета обикаляли с табли и разнасяли за десерт ориенталски лакомства. Само водата не била достатъчно и трябвало да носят пълни мехове от Марица.

Военното летище

Петдесетина крачки от църквата и от историите за далечното минало и стигам до центъра на селото и пред спомен от не толкова далечното бъдеще. Жителите на Узунджово са едни от хората в България, които едва ли ще се впечатлят от въздушните изпълнения на самолети на 6 май например, защото са свикнали с грохота и маневрите на военните самолети.

От началото на 50-те години на миналия век край селото функционира едно от най-добре устроените военни летища в страната, като често неговите летци тренират три пъти седмично. То затваря на 1 декември 2001 г. след реформите в отбранителната система. Според пилот, работил в Узунджово, инфраструктурата на летището край селото е била много по-добре развита от тази на авиобаза „Граф Игнатиево“, но пък узунджовското лоби е било по-слабо.

Докато правя снимки на самолета, местните младежи ме гледат странно от близкото кафене. Истината е, че в селото все още нямат усещането, че могат да привличат туристи, а и добри условия дори за селски туризъм поне за момента няма. С тракийската гробница в съседното село Александрово и с добре устроеният областен град Хасково, който е само на няколко километра, обаче Узунджово има шанса да се превърне в интересна туристическа дестинация.

Статията е публикувана в „Дневник.бг“

Written by Жени

26.05.2012 at 14:36

Публикувано в На път, Семейни хроники

Коледа

leave a comment »

Нашата Коледа не минава без елха с подаръци.

Както и без огън в камината.

На нашата Коледа трапезата е отрупана.

А тази година коледното утро ни посрещна с това:

 

 

Весела Коледа и успешна Нова година 🙂

Written by Жени

25.12.2011 at 15:14

Публикувано в Семейни хроники