И аз да кажа

(или моето скромно мнение)

Archive for the ‘ЕС’ Category

Ромски деца в Словакия

2 Коментари

Миналата седмица бях на пресконференция в Словакия за интеграцията на ромите. Заведоха ни в едно село близо до Кошице – градът, в който бяхме, където ромските деца ходят на училище, пък родителите им с пари по европроекти ходят на лекции по мотивация и квалификация, за да си намерят работа.

На следващият ден пък ни заведоха в най-голямото ромско гето в района – Луник 9, който някои словаци наричат Сектор 9. Там ромите разрушават апартаментите си, за да вадят водопроводните тръби, кабелите и арматурата. Два блока вече са сринати.

Няма да разказвам надълго и нашироко, а само ще покажа няколко снимки 🙂

Written by Жени

01.06.2011 at 20:42

Публикувано в ЕС, На път, Още нещо...

Натрупано през последните месеци

leave a comment »

През последните месеци неведнъж се ядосвах на някого или на нещо в политически живот, но все не оставаше време да се възмутя черно на бяло (не в 140 знака). Напоследък се стремя да не обръщам внимание, особено на българската политика, за да си щадя нервите, но често просто не мога да избягам. И без да претендирам за сериозни или изобщо някакви анализи, искам да споделя мъката си по няколко теми 😉

МВР и личните данни

Нямам телевизор и сутрин обикновено гледам част от сутрешния блок на ьТВ – за да вляза по-лесно в новинарския поток, да наваксам с пропуснатото и т.н. Оставям настрана как ме дразнят понякога водещите.
Преди седмици в студиото си бяха поканили представител на МВР, на Комисия за регулиране на съобщенията и комисия за защита на личните данни (дано не бъркам, ама не ми се гледа пак видеото, че пак се ядосвам). От телевизията обясниха как действа схема с продаване или още по-лошото крадене на лични данни и регистрацията на стотици сим-карти, с които се извършват престъпления. За предложението за ограничение на броя закупени сим-карти, както и подробно за самото предаване Богомил Шопов писа още тогава.
Нещото, което на мен ми направи много силно впечатление (крайно отрицателно), беше това, че никой в тази държава не може да те защити, като ти откраднат личните, за да регистрират сим-карти (и май не само тогава). Служителката от МВР каза, че все още търсят начин да помогнат на пострадалите граждани. От КРС и КЗЛД казаха, че те нямат правомощията, а депутатът Анастас Анастасов от ГЕРБ (и заместник-председател на НС) каза, че не е чувал за такива случаи, парламентът на прави законодателство „на парче“ и прехвърли топката на комисиите. Та в крайна сметка се оказа, че мобилните оператори си продават стотиците сим-карти, разни субекти ги използват за изнудвания и при отвличания и никой от отговорните органи не иска да поеме отговорност за това.

СРС-та и българските евродепутати

Няма да проследявам целия скандал, а само момента на „представянето“ му в Европарламента. До там той стигна след като евродепутати от групите на АЛДЕ (НДСВ и ДПС) и на социалисти и демократи (БСП) отправиха запитвания към Европейската комисия дали подслушванията са в съгласие с еврозаконодателството. Накратко еврокомисар Андрис Пиебалгс каза, че законът за СРС е в съгласие с еврозаконите, но той трябва да се спазва, което си е вътрешен въпрос на България и остави депутатите да си разискват.
Честно казано се радвам, че дебатът се проведе толкова късно, а и залата беше почти празна (въпреки че някои от българските евродепутати се разсърдиха на медиите, че са писали това за залата, „защото не било вярно – просто пленарната зала оставяла такова впечатление“). В този спор дори не мога да взема страна – всичко беше толкова абсурдно. Голяма част от изказванията бяха на българи, а голяма част от чуждите евродепутати имаха информация от свои български колеги.
На глас се смях на изказването на Димитър Стоянов (АТАКА), който така добре си е научил често повтаряните думички, че спокойно може да вкарва необходимия патос и да размахва артистично пръст и глава в синхрон с това, което каза.
Мария Неделчева (ГЕРБ) също се беше постарала и рецитираше мнението си, както четвъртокласник стихче. Изобщо не ми се коментират Илияна Йотова (БСП) и Антония Първанова (НДСВ).
Общо взето „обвинителите“ стояха зад тезата, че правителството нарушава човешките права, пък евродепутатите от ГЕРБ твърдяха, че от опозицията занимават „целия Европарламент“ с предизборната си кампания. Наред с това обаче в пленарната зала се чуха откровени лъжи и от двете страни (за процента на СРС достигнали до съда), чуха се обиди или с две думи, колкото и да не ми се искаше да го кажа – българска работа.
Всички изказвания от дебата можете да намерите тук, като има дори видео (за да не решите, че злобея на нечий гръб).

Шенген – това „любимо“ градче

Голяма част от хората около мен знаят, че от няколко месеца не обичам да чувам тази дума, но ми се налага почти всеки ден да пиша нещо по темата.  Затова сега ще кажа само няколко думи.
Честно казано никак не ми харесва цялата истерия по това кога точно ще влезем. Да, не смятам, че е справедливо Франция да ни спира, защото така е решила (да не говорим, че и избори предстоят догодина), но пък и не смятам, че е чак такава загуба, ако се забавим с няколко месеца (нищо, че и в България предстоят избори).
Определено има положителни страни на членството за гражданите, за бизнеса. То вероятно ще е и крачка към безвизовото пътуване в САЩ. Не трябва да забравяме обаче, че преминаването на границите ще е по-лесно не просто за обикновените граждани, но и за престъпници и трафиканти. Също така, като имам предвид, че в момента в Гърция има 1 милион нелегални имигранти, повечето пристигнали през Турция, като имам предвид българското отношение към имигрантите и това, че слабото ни място (поне така твърдят евроекспертите) е именно българо-турската граница, честно казано предпочитам членството в Шенген да се забави с няколко месеца, но да сме се справили с проблемите (не просто замазването на една сграда) и да не разчитаме, че дюнерджийниците ще започнат да работят не просто за нашата сигурност, но и за сигурността на Европа.

Written by Жени

27.02.2011 at 12:19

Публикувано в Гафове, ЕС

Да си поговорим за Европейската комисия

10 Коментари

Рядко си позволявам да съм крайна и още повече да изказвам крайни мнения. Не обичам много, много да говоря и за това, което уча, или по-скоро за това, което вече знам малко или много. Тази сутрин обаче прочетох статия, която искрено ме ядоса- не самата статия, а безобразието, за което съобщаваше.

Статията е от вестник Дневник и става въпрос за поредната изцепка на настоящия министър на външните работи Румяна Желева. И не ме провокира толкова „ходенето до тоалетна“. Нещо друго ми направи особено впечатление: Министър Желева е приела да бъде номинирана за заместник-председател на Европейската народна партия, което е в разрез не само с Кода за поведение на еврокомисарите, както са отбелязали от Дневник, но и с ДЕО (Договора за Европейска общност)  (Из чл.213- „Членовете на комисията не могат по време на своя мандат да упражняват друга платена или неплатена професионална дейност“).

Вярно е, че може да съм субективна- г-жа Желева определено не ми харесва, но глупостите й започват да стават все повече, което определено не е добре и то не само за мен. Може да образована жена- не съм я проучвало обстойно (все още). И да, човек не може да е запознат с всичко, обаче- ТЯ ще става комисар- може ли да не прочете основните текстове, които се отнасят за комисията (пример: в ДЕО са само 9 члена)? (Явно може.) Още не ми го побира главата. Освен това- ако не тя- поне екипът й да беше я подготвил- все пак се говори, че тя ще е комисар от самото формиране на правителството.

Лошото е, че много голям процент от българите нямат никаква идея какво всъщност представлява комисията на ЕС. И нито политици, нито медии обясняват. Говореше се, че Р. Желева ще защитава интересите на България, мрънкаха за определени ресори, за да може да ни помогне българският комисар и още куп глупости, на които мога да отговоря само с „Да бе, да“. Прочетете остатъка от публикацията »

Written by Жени

05.12.2009 at 19:29

Публикувано в ЕС, От пресата