И аз да кажа

(или моето скромно мнение)

Archive for the ‘Още нещо…’ Category

Книжка с коледен дух

6 Коментари

При вас дойде ли коледният дух? А купихте ли вече подаръците? Ако отговорът и на двата въпроса е „не“, имам предложение, което може да промени това 🙂

Ирина Катеринска, позната още като Alia, чийто блог винаги ми лепва щастлива усмивка, не само защото е за храна, а защото пише толкова красиво, публикува първата си книжка – че и коледна на всичкото отгоре.

Хората, които ме познават, знаят, че за мен Коледа е най-прекрасният празник по купища причини. Може би точно затова го обичам толкова много – защото не е само заради подаръците, постните манджи или през последните години сладките, не е само заради семейството или веселия огън в камината, заради радостните усмивки, уюта и ароматите – заради всичко това накуп е 🙂

Та покрай Ирина при мен коледният дух дойде дори по-рано. Снощи не спах много, но въпреки това вече съм будна и се готвя за предизвикателствата, които сама съм си поставали – днес да сготвя два щолена, доза джинджифилови сладки и да пробвам кюфтенцата от леща (защото съм решила тази година да пробвам и аз да допринеса за трапезата на Бъдни вечер ;)). Това е и причината да се зарадвам толкова на книжката на Ирина. Първо, защото знам, че беше много чакана, и второ, защото наистина носи Коледа в себе си 🙂

"Малка книжка за Коледа"

***

Това е текстът, който написах за омайната „Малка книжка за Коледа“ в „Дневник“: Прочетете остатъка от публикацията »

Written by Жени

09.12.2012 at 10:35

Публикувано в Аз готвя, Още нещо...

Ромски деца в Словакия

2 Коментари

Миналата седмица бях на пресконференция в Словакия за интеграцията на ромите. Заведоха ни в едно село близо до Кошице – градът, в който бяхме, където ромските деца ходят на училище, пък родителите им с пари по европроекти ходят на лекции по мотивация и квалификация, за да си намерят работа.

На следващият ден пък ни заведоха в най-голямото ромско гето в района – Луник 9, който някои словаци наричат Сектор 9. Там ромите разрушават апартаментите си, за да вадят водопроводните тръби, кабелите и арматурата. Два блока вече са сринати.

Няма да разказвам надълго и нашироко, а само ще покажа няколко снимки 🙂

Written by Жени

01.06.2011 at 20:42

Публикувано в ЕС, На път, Още нещо...

За страха и за безстрашните

6 Коментари

Представете си младо момиче (не съм аз!) в автобус, а зад него двама цигани…
Представете си как единият циганин хваща момичето за задника, а то в отговор го удря по ръката, с което предизвиква циганите и те започват да я удрят и ритат…
Представете си как едно единствено момче в автобуса отива и им казва да се спрат, а те нападат него…
Представете си как боят се прехвърля на оживена спирка, в 4 следобед и 20-30 човека гледат безучастно…

За щастие в случката се намесва още едно момче и успят да озаптят циганите и междувременно да звъннат на 112, като полицията реагира много бързо. Оказва се, че междувременно и момичето е звъннало, та само го увещават да подаде жалба срещу циганите. Следва районното (7-мо РПУ са си свършили много добре работата), Пирогов (за щастие на момчето и на близките му – сериозни последици няма), а ще последват съдебна медицина и пак районното.

Като цяло случката завършва с почти щастлив край. Да, обаче аз стоя и си мисля…
Мисля си какво щеше да се случи с момичето, ако не беше реагирало момчето?
Мисля си как преди десетина години ме нападнаха две циганчета и ми изкараха сериозно акъла посред бял ден и никой от минаващите хора не направи нищо…
Чудя се дали ако попадна на мястото на момичето, ще се появи някой толкова безстрашен младеж, за да ми помогне?
И наистина не мога да си отговоря на въпроса – защо сме толкова страхливи? Защо не ни пука какво се случва около нас, точно пред очите ни? Защо е толкова трудно да направим нещо или просто да наберем един прост телефонен номер?

Ако намеря някакъв отговор, ще пиша… Ще се радвам, ако някой съдейства за това : )

*Случката е съвсем истинска и прясна
** Вече съм обяснявала, макар и на друго място, че наричам циганите цигани, защото в махалата, в която съм израснала – в началото на циганската махала, хората от ромски произход нямаха нищо против да ги наричат цигани – според тях разликата между „ром“ и „циганин“ е, че ром е по-културно – за „по телевизия“. Изобщо не става въпрос за расизъм.

Written by Жени

16.12.2010 at 0:36

Публикувано в Още нещо...

За старите българи, топлата вода и студентите

leave a comment »

Баба… наля в коритото топла вода и повика дядо да му измие главата. Дядо си миеше главата от Великден на Великден, преди да отиде на черква, но сега бе принуден от изключителните обстоятелства да падне на четири крака пред коритото. Баба натърка плешивото му теме с един голям и твърд като кирпич сапун, ливна му две канчета вода и го избърса. Като го погледна след малко, тя едва го разпозна. Лицето на дядо се бе преобразило до такава степен, че ако облечеше бяла риза с вратовръзка, можеше да мине за секретар-бирник или дори за околийски началник. Къде с молби, къде с бой, понеже изпитваха ужас от водата, през коритото минаха и тримата сополанковци.

„Преди да се родя“ Ивайло Петров

В училище се хилихме на този пасаж, ама много се хилихме. Сега обаче с разбиране клатя глава. И аз да бях на мястото на българите от онези времена и аз нямаше да обичам да се къпя. И не само на българите – ами французите, англичаните, които се обливали с парфюм, защото не обичали да се къпят. Е, как ще обичат….

Случвало ли ви се е в продължение на седмици да загрявате вода, да пълните легени, за да се изкъпете. А случвало ли ви се е да треперите, защото времето вече си е хладно, докато се изтъркате и докато не можете да се поливате с водата. Не. И на управниците на държавата и на СУ не им се е случвало.

Ама на мен ми се случва, вече няколко седмици. А на някои почти два месеца. В София, през 2010 г.

И мога да ви кажа, че напълно разбирам защо хората преди време са се къпали веднъж годишно. Та то си е цял ритуал. И не, не съм останала мръсна и не съм спряла да се къпя – просто за това полагам усилия, не само, за да бъда чиста, а и за да остана здрава след треперенето в банята.

А ако още не сте чули защо съм в това положение, ще ви кажа. Софийският университет няма пари да си плати на Топлофикация и те, разбира се, завъртяха кранчето.

През месеците липса на топла вода се чуха куп обещания. Четох, как СУ е предприел мерки за пестене на бюджета (ама Ректоратът е прясно ремонтиран). Разни хора си подмятаха топката с отговорността, като на моменти дори я губеха от поглед и забравяха какво са казали/обещали дни преди това.

И нямаше да пиша по въпроса, защото само ме хваща яд. След поредното къпане с канче обаче реших, че поне трябва да си излея мъката. И не, не мисля, че ако напиша/т нещо по въпроса в медиите ще се случи нещо особено. Защото тук виновни няма или има ама са другите и когато вината се прехвърля от човек на човек, от институция на институция, дори на медиите (ако изобщо проявят интерес към нещо, което интересува толкова малко публика) им е трудно да пукнат топката, така де, да разкрият виновника и да го посочат с пръст.

Друго обаче искам да кажа. Студентите в България можем да ставаме все по-глупави и незаинтересовани от случващото се. Има обаче и будни млади хора. Такива, които не биха позволили да ги използват за оправдание, да ги употребяват за постигане на неясни цели. И е хубаво някои хора да разберат, че да си играеш с търпението на студентите не е добър ход и може да ти изиграе много лоша шега.

Written by Жени

23.09.2010 at 0:55

Публикувано в Гафове, Още нещо...

Не мога да не кажа

6 Коментари

Не, не мога да не кажа… Много хора вече говориха и това ме радва много (Eneya, MarfaМаркуча, Руслан Трад, а при тях има и доста други линкове), обаче настръхвам от причината за тези разговори.

На 22 юни затвориха един от любимите ми и често използвани сайтове – chitanka.info.

Не помня как го открих, но сигурно повече от 2 години се радвам на съдържанието му. Особено след като започнах да чета книги на телефона си. Много хора са сбърчвали нос, като чуваха за електронните книжки: „Аз обичам да държа книга, не искам да чета на телефон/монитор“. При въпрос, а колко книги си купи през последната година, започваха да мрънкат.
Въпреки че през последната година-две съм прочела подобаващо книжки на телефона (обикновено в градския транспорт) – всичките от Читанка, през последните 6 месеца съм дала толкова пари за книги, че в тази ситуация чак ме е срам. (За дрехи не съм дала толкова…)
И повечето писали по темата са така. Това, че четеш електронни издания, не означава, че нямаш хартиени. Напротив – хората, които четат, просто обичат да четат. Голяма чат от тях обичат мириса на нова книга и възможността да държат истинска такава. Електронните книги обаче им/ни/ми дават по-големи възможности.
Има толкова книги, които искам да прочета, но са били издадени преди 30-40 години, а преиздавания няма. „Отиди в библиотека“, ще кажат някои умни глави. Е, да, ама и в библиотеките липсват някои неща. Не е като да не съм ходила, и да не са ме връщали. В Хасково ме познаваха всички библиотекарки в централните библиотеки. Тук в София, обаче, след като няколко пъти ме върнаха от Столична библиотека, защото: „Ооо, това не го даваме за вкъщи, има го само в читалнята“, се отказах и си намерих друг вариант. Колкото и да ми се иска да седна и да чета разгръщайки стари листи, следвайки и работейки, нямам времето да стоя с часове в читалня. Освен това нямам средствата да си купувам антикварни варианти на книгите, които искам да прочета (на вълна класика съм, какво да направя).
Читанка беше моят вариант, особено, след като ми показаха програмката за създаване на файлове за телефон (толкова благодаря за нея! 🙂 ). Страхотно място, на което не се изискава дори регистрация…

„Виртуална книжарница“?? За пореден път се убеждавам, че хората в правителството имат нужда от тълковани речници – във всеки кабинет по един…
Самият акт на „разрушаване на престъпната мрежа“ Читанка, ме ужаси. Реакциите на медиите обаче ме вбесиха. То бива страх от немилост, ама чак пък толкова…

Вчера (на 23ти) Читанка се завърна – този път на chitanka.gdbop.com . Не ми е съвсем ясно дали са успели да се прехвърлят на сървър в чужбина, но ако не е, вероятно и това ще стане. За момента в thepiratebay.com има торент с архива, събран до миналия месец.

Няма нужда да говоря повече… Другите са го казали по-добре. Просто не можех и аз да не кажа…

Written by Жени

24.06.2010 at 11:13

leave a comment »

Въпреки всичко, резултат няма…И как после да имам стимул да раждам деца, да раждам деца в България, да остана в България…

.

Written by Жени

29.01.2010 at 16:50

Публикувано в Още нещо...

Задача без неизвестни: Как да намалим броя на българските деца?

2 Коментари

Деца с абокат, деца без косичка, с изморени, но по-живи от всякога очи.
Докато не се сблъскаш с подобно нещо, дори нямаш идея какво точно се случва.
Аз не съм се сблъсквала пряко. И не знам как би ми се отразило подобно предизвикателство.
Бях и доста далече по време на борбата на приятелка – на малка приятелка с най-лудешкия поглед. Но тя се справи, пребори злото с помощта на майка си и баща си и с подкрепата на купища приятели. Тя го направи. Правят го още много деца. Борят се със злото, наречено рак… и се справят успешно, за да ги спре в случая явно по-голямото зло – поредната идиотщина в държавата ни.
Не мога да говоря повече… при Дени4еро е написано най-добре…

Някъде правителства и бизнес се борят да запазят децата си, при нас май се случва точно обратното…

Written by Жени

24.01.2010 at 12:41

Публикувано в Още нещо...