И аз да кажа

(или моето скромно мнение)

Дреболии

leave a comment »

Често повтарям, че трябва да се радваме на малките неща. Аз самата се опитвам да го правя възможно по-често.

Бях си за четири дни на село при баба и освен че помогнах за част от зимнината, си починах от интернет, новини и почти всякаква шумотевица (освен от споровете между майка ми – сестра ми, баба ми – сестра ми, майка ми – баба ми и баща ми някъде между тях).

Някъде край райграса, на който пак понатрупах малко тен.

Тази година и домашен риган има.

Бухтичка и Къпинчо не се обичат особено, но опитват да се търпят.

Просто обичам да снимам облаци.

А с това се сблъсках на терасата в Хасково – сестра ми скучаела един следобед след училище и това е резултатът.

Advertisements

Written by Жени

14.07.2012 at 13:01

Публикувано в Семейни хроники

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: