И аз да кажа

(или моето скромно мнение)

Натрупано през последните месеци

leave a comment »

През последните месеци неведнъж се ядосвах на някого или на нещо в политически живот, но все не оставаше време да се възмутя черно на бяло (не в 140 знака). Напоследък се стремя да не обръщам внимание, особено на българската политика, за да си щадя нервите, но често просто не мога да избягам. И без да претендирам за сериозни или изобщо някакви анализи, искам да споделя мъката си по няколко теми 😉

МВР и личните данни

Нямам телевизор и сутрин обикновено гледам част от сутрешния блок на ьТВ – за да вляза по-лесно в новинарския поток, да наваксам с пропуснатото и т.н. Оставям настрана как ме дразнят понякога водещите.
Преди седмици в студиото си бяха поканили представител на МВР, на Комисия за регулиране на съобщенията и комисия за защита на личните данни (дано не бъркам, ама не ми се гледа пак видеото, че пак се ядосвам). От телевизията обясниха как действа схема с продаване или още по-лошото крадене на лични данни и регистрацията на стотици сим-карти, с които се извършват престъпления. За предложението за ограничение на броя закупени сим-карти, както и подробно за самото предаване Богомил Шопов писа още тогава.
Нещото, което на мен ми направи много силно впечатление (крайно отрицателно), беше това, че никой в тази държава не може да те защити, като ти откраднат личните, за да регистрират сим-карти (и май не само тогава). Служителката от МВР каза, че все още търсят начин да помогнат на пострадалите граждани. От КРС и КЗЛД казаха, че те нямат правомощията, а депутатът Анастас Анастасов от ГЕРБ (и заместник-председател на НС) каза, че не е чувал за такива случаи, парламентът на прави законодателство „на парче“ и прехвърли топката на комисиите. Та в крайна сметка се оказа, че мобилните оператори си продават стотиците сим-карти, разни субекти ги използват за изнудвания и при отвличания и никой от отговорните органи не иска да поеме отговорност за това.

СРС-та и българските евродепутати

Няма да проследявам целия скандал, а само момента на „представянето“ му в Европарламента. До там той стигна след като евродепутати от групите на АЛДЕ (НДСВ и ДПС) и на социалисти и демократи (БСП) отправиха запитвания към Европейската комисия дали подслушванията са в съгласие с еврозаконодателството. Накратко еврокомисар Андрис Пиебалгс каза, че законът за СРС е в съгласие с еврозаконите, но той трябва да се спазва, което си е вътрешен въпрос на България и остави депутатите да си разискват.
Честно казано се радвам, че дебатът се проведе толкова късно, а и залата беше почти празна (въпреки че някои от българските евродепутати се разсърдиха на медиите, че са писали това за залата, „защото не било вярно – просто пленарната зала оставяла такова впечатление“). В този спор дори не мога да взема страна – всичко беше толкова абсурдно. Голяма част от изказванията бяха на българи, а голяма част от чуждите евродепутати имаха информация от свои български колеги.
На глас се смях на изказването на Димитър Стоянов (АТАКА), който така добре си е научил често повтаряните думички, че спокойно може да вкарва необходимия патос и да размахва артистично пръст и глава в синхрон с това, което каза.
Мария Неделчева (ГЕРБ) също се беше постарала и рецитираше мнението си, както четвъртокласник стихче. Изобщо не ми се коментират Илияна Йотова (БСП) и Антония Първанова (НДСВ).
Общо взето „обвинителите“ стояха зад тезата, че правителството нарушава човешките права, пък евродепутатите от ГЕРБ твърдяха, че от опозицията занимават „целия Европарламент“ с предизборната си кампания. Наред с това обаче в пленарната зала се чуха откровени лъжи и от двете страни (за процента на СРС достигнали до съда), чуха се обиди или с две думи, колкото и да не ми се искаше да го кажа – българска работа.
Всички изказвания от дебата можете да намерите тук, като има дори видео (за да не решите, че злобея на нечий гръб).

Шенген – това „любимо“ градче

Голяма част от хората около мен знаят, че от няколко месеца не обичам да чувам тази дума, но ми се налага почти всеки ден да пиша нещо по темата.  Затова сега ще кажа само няколко думи.
Честно казано никак не ми харесва цялата истерия по това кога точно ще влезем. Да, не смятам, че е справедливо Франция да ни спира, защото така е решила (да не говорим, че и избори предстоят догодина), но пък и не смятам, че е чак такава загуба, ако се забавим с няколко месеца (нищо, че и в България предстоят избори).
Определено има положителни страни на членството за гражданите, за бизнеса. То вероятно ще е и крачка към безвизовото пътуване в САЩ. Не трябва да забравяме обаче, че преминаването на границите ще е по-лесно не просто за обикновените граждани, но и за престъпници и трафиканти. Също така, като имам предвид, че в момента в Гърция има 1 милион нелегални имигранти, повечето пристигнали през Турция, като имам предвид българското отношение към имигрантите и това, че слабото ни място (поне така твърдят евроекспертите) е именно българо-турската граница, честно казано предпочитам членството в Шенген да се забави с няколко месеца, но да сме се справили с проблемите (не просто замазването на една сграда) и да не разчитаме, че дюнерджийниците ще започнат да работят не просто за нашата сигурност, но и за сигурността на Европа.

Advertisements

Written by Жени

27.02.2011 at 12:19

Публикувано в Гафове, ЕС

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: