И аз да кажа

(или моето скромно мнение)

За любовта по германски и френски

with 3 comments

През последния месец имах възможността да посетя два града, в които не съм била досега и които ме впечатлиха много макар и по различен начин. Тръгвайки си от тях, и в двата случая исках да извикам колко много съм влюбена в тях. И се замислих как два доста различни града ме накараха толкова много да ги харесам.

Страсбург

И малко отзад напред: Страсбург

… е очарователен и сякаш това е най-доброто определение, което мога да дам за него. Този път не бях правила предварителни проучвания на улиците и уверена, че имам карта в телефона в джоба се отдадох на обиколка из уличките още първия ден. Обичам, когато съм на ново място да обикалям из малки улички и жилищни квартали – на известно разстояние от забележителностите, за да мога да усетя града. Тогава забравям да снимам и се радвам на всеки малък детайл, който видя. И понякога ме мислят за местна.

Есен

В Страсбург малко трудно можеш да се отдалечиш от туристическите зони заради големината му, но пък се случих там в началото на есента, когато напливът не беше толкова голям. И ми се случваше да искам да възкликна от възхита толкова често, колкото не ми се е случвало в никой друг град.

Улички

Случих и на хубаво време по време на разходката, което допълнително засили хубавите ми усещания. Друго си е да обикаляш в слънчево време, когато и снимките стават по-хубави, дори да са правени със скромна сапунерчица🙂 И ми се искаше да продължавам и продължавам да вървя и да се радвам на мостовете и цветята по тях и на есенните дървета, на френския на децата, които се връщат с раници и на спокойствието във въздуха.

Цветя

Направи ми впечатление и колко зелен е Страсбург, но не някак присадено и прибавено в последствие, а естествено и толкова красиво. И се влюбих в него – силно и безвъзвратно. Но любов като увлечение, като тръпка, като замайване. Хареса ми, много ми хареса в цялост и в детайли. Замислих се обаче, че не бих могла да живея на такова място. Много красиво, спокойно е и тихо, но това са неща, които харесвам само за разходки и почивки.

По друг начин стояха нещата в Мюнхен

Не тръгнах натам с особен ентусиазъм, обаче пък така ми хареса. И в Мюнхен се влюбих, но не само с тръпката, а и с усещането, че си пасваме. Разбрахме се с него, и причината не беше само езикът.

Облаци

Обичам големи и забързани градове, а Мюнхен е такъв. Обичам и спокойствието, което в Мюнхен също го има в изобилие, макар и двете твърдения да звучат обикновено като самоизключващи се. Харесаха ми редът, организацията и точността в града. А още повече ми харесаха „тайните“ местенца, за които не знаят и много местни и така щастливо ни бяха разкрити. Харесаха ми дори белите наденички, което за мен беше голямата изненада.

Dirndl

До такава степен си паснахме, че не ми се искаше да си тръгна, а хем не бях стояла чак толкова много. За първи път от пътуванията си се чувствах толкова много на място, а не като случаен минувач или притурка. Виждах се да пия бира в малки квартални кръчмички или на покрива на TUM, колкото и хипстърско да е мястото, да се разхождам из Английската градина, или да се разминавам с тълпата на Мариенплац.

Бира на залез, на покрива на TUM

Впечатлиха ме много и хората или поне с тези, които имах възможността да общувам. За пореден път събрах доказателства, че германците могат да бъдат много интересни, разчупени и забавни, готови да работят много, когато трябва, но и да се смеят до болки в корема, когато поискат. Хареса ми, че разбих някои стереотипи, за които и аз мислех, че са неразбиваеми – и германците пресичат неправилно, и се возят (рядко) без билет и теглят безплатно филми.

Английската градина

Потвърдих си обаче колко много са сериозни и колко лесно се работи с тях, когато си стриктен и знаеш какво искаш. Предвид задачата, с която бях там, разбрах и колко далеч са техните студенти! по журналистика от някои български „утвърдени“ журналисти. И чак ми стана малко тъжно, обаче пък се радвам, че можах да потвърдя свои подозрения в тази област.

ЦветяА за снимките – толкова се чувствах на място, че повечето интересни май са направени набързо с телефона.

Паркче

Та така де, обикнах го този град и за разлика от Страсбург с удоволствие бих живяла в него. Най-малкото – с хората в Мюнхен споделяме едни и същи чувства към гълъбите🙂

Written by Жени

21.09.2013 at 10:42

Просто едно видео

leave a comment »

Не се появявам често тук, но сега много искам да споделя едно видео. Малко се тресе, но в онзи момент цялата треперих.

От онази нощ останаха много емоции, много картини, които ще останат в съзнанието, много реплики, които ще продължа да чувам. И нека останат, едно нещо не трябва да остане обаче – това правителство, което нареди хората, седнали на земята, да бъдат смачкани. Това правителство, което въпреки всички кадри заяви, че е действало перфектно, което определи протестиращите като престъпници и реши, че ще продължи да съществува.

Written by Жени

27.07.2013 at 13:30

Публикувано в Лудости

Книжка с коледен дух

with 6 comments

При вас дойде ли коледният дух? А купихте ли вече подаръците? Ако отговорът и на двата въпроса е „не“, имам предложение, което може да промени това🙂

Ирина Катеринска, позната още като Alia, чийто блог винаги ми лепва щастлива усмивка, не само защото е за храна, а защото пише толкова красиво, публикува първата си книжка – че и коледна на всичкото отгоре.

Хората, които ме познават, знаят, че за мен Коледа е най-прекрасният празник по купища причини. Може би точно затова го обичам толкова много – защото не е само заради подаръците, постните манджи или през последните години сладките, не е само заради семейството или веселия огън в камината, заради радостните усмивки, уюта и ароматите – заради всичко това накуп е🙂

Та покрай Ирина при мен коледният дух дойде дори по-рано. Снощи не спах много, но въпреки това вече съм будна и се готвя за предизвикателствата, които сама съм си поставали – днес да сготвя два щолена, доза джинджифилови сладки и да пробвам кюфтенцата от леща (защото съм решила тази година да пробвам и аз да допринеса за трапезата на Бъдни вечер ;)). Това е и причината да се зарадвам толкова на книжката на Ирина. Първо, защото знам, че беше много чакана, и второ, защото наистина носи Коледа в себе си🙂

"Малка книжка за Коледа"

***

Това е текстът, който написах за омайната „Малка книжка за Коледа“ в „Дневник“: Прочетете остатъка от публикацията »

Written by Жени

09.12.2012 at 10:35

Публикувано в Аз готвя, Още нещо...

Разни Брюкселски

with one comment

Знам, че много рядко пиша тук, но честно казано на работа ми се изписва писането и не ми остават сили и вдъхновение за блога. Така че и този път ще пусна няколко снимки, че така е най лесно. От последното ми ходене до Брюксел са.

А то не беше по-особено от другите, но ме наведе на мисълта, че всеки следващ път ми е по-трудно да се прибирам в България. И не ми  хареса особено тази мисъл. Но понеже ми е още нова, ще си я оставя да си витае сама някъде си там, пък ще я мисля, ако стане по-голяма и видима…

Аз ако не снимам облаци, няма да съм аз

Разходка из улиците

Обичам да гледам покривите

В гръцки ресторант

Откраднат миг

Цветно

Written by Жени

11.10.2012 at 11:44

Публикувано в На път

Отпускарско

leave a comment »

Отпуската свърши преди две седмици и още мисля за някои от добрите моменти по време на нея. В снимките по-долу споделям някои от тези моменти без претенции за каквито и да е професионални фотографски умения😉

Всичко започна от пътуване до Дупница, където се срещнах с роднини, а след това заедно с някои от тях се отправихме към родното село на единия ми дядо – Мечкул – под връх Пирин.

Хубавото на родовите срещи (нашата е на 15 август), особено ако родът е голям, като нашия е, че често се срещаш с роднини, които никога досега не си виждал.

Уранова мина до Мечкул.

От Пирин се насочихме към Хасково, където си починахме от пътя за вечер и на следващия ден продължихме към морето.

Три години го бях пропускала и нямах търпение тази година да стигна до него.

Е, почивката там може и да не се получи точно така, както си я представях, но пък винаги може да е и по-зле😉

Written by Жени

09.09.2012 at 15:33

Публикувано в На път

Мат, който кара света да танцува

leave a comment »

Вече няколко седмици Мат продължава да ме вдъхновява. На моменти чак малко ме хваща яд, че не съм толкова смела (а и че нямам толкова доходна работа), за да тръгна на подобно пътешествие около света.

Written by Жени

15.07.2012 at 17:50

Публикувано в Музика, На път

Дреболии

leave a comment »

Често повтарям, че трябва да се радваме на малките неща. Аз самата се опитвам да го правя възможно по-често.

Бях си за четири дни на село при баба и освен че помогнах за част от зимнината, си починах от интернет, новини и почти всякаква шумотевица (освен от споровете между майка ми – сестра ми, баба ми – сестра ми, майка ми – баба ми и баща ми някъде между тях).

Някъде край райграса, на който пак понатрупах малко тен.

Тази година и домашен риган има.

Бухтичка и Къпинчо не се обичат особено, но опитват да се търпят.

Просто обичам да снимам облаци.

А с това се сблъсках на терасата в Хасково – сестра ми скучаела един следобед след училище и това е резултатът.

Written by Жени

14.07.2012 at 13:01

Публикувано в Семейни хроники

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.