Just my blog

Една година този блог чакаше своето представяне. Една година не му го дадох, защото не знаех как точно да го направя.
И сега не знам, но пък съм решила да го направя

Всъщност, ако някой още не знае- направих блога заради една домашна в Университета. И мислех да спра до там… Е да, ама не…

Започнах да чета други неща… После и да пиша- и статии, и коментари.

Постепенно това място се превърна от просто блог, в мястото, където мога да общувам, да споделям, да изкарвам наяве малките си (надявам се) лудости.

Благодарение на това място срещнах разбиране и хора, с които ми е приятно да общувам не само в блог-пространството и с част, от които дори на живо се срещнах. Открих хора, от които научих нови неща и такива, с които искрено се смях. Намерих и разочарование, а и хора, с които бих поспорила сериозно, ако бях такъв човек …А и още нещо…

Признавам си, че не съм от редовно пишещите, но пък трябва да има и такива блогъри

А и защото сме Отвъд дъгата- моето място- място, където мога да се смея, да бърборя, да плача, да се ядосвам… когато аз реша…

Къде е това място, ще попиташ?
Там, до където собственото ти въображение ти позволи да стигнеш.

Аз лично си го представям като във Вишневата долина на Братята с лъвски сърца.
Там, където тревата е по-зелена от всяко зелено.
Там, където водите са по-прозрачни от най-прозрачното.
Там, където облаците са по-пухкави от най-пухкавото.
Там, където можеш да намериш най-сладкото спокойствие…
И все пак, където от време на време се промъква и нещо лошо, за щастие преборимо- най вече с усмивка…

Признавам си и още нещо- за името ме вдъхнови един от вариантите на прекрасна песен. Това е моят превод или по-точно моето разбиране за него, така че не приемам критики в това отношение

Някъде отвъд дъгата

Някъде отвъд дъгата
Пътят е високо в небесата
И мечтите, за които си бленувал
Някога като в приспивна песен

Някъде отвъд дъгата
Летят пойни птички
И мечтите, за които си бленувал
Мечтите наистина се сбъдват

Някога искам да бъда на звезда
Да се събудя там, където облаците ще са далеч зад мен
Където проблемите ще се топят като бонбони
Високо над комините е мястото,където ще ме намериш

Някъде отвъд дъгата
летят пойни птички
И мечтите, за които си рискувал
Защо, защо не мога и аз

Щастлив виждам зеленината на дърветата и
червените рози
Ще наблюдавам как цъфтят за теб и мен
И ще си мисля
Колко е прекрасен светът

Щастлив виждам синьото небе и белите облаци
И сиянието на деня
А обичам и тъмнината и продължавам да си мисля
Колко прекрасен е светът

Цветовете на дъгата
Толкова прекрасни в небесата
Са и на лицата на минаващите хора
Виждам приятели да стискат ръцете си
Питайки се: „Как си?“
А всъщност в мислите им е „Обичам те!“
Чувам бебета да плачат и ги наблюдавам да растат
Те ще научат много повече,
отколкото можем да предположим
А аз си мисля
Колко е прекрасен светът!

Някога искам да бъда на звезда
Да се събудя там, където облаците ще са далеч зад мен
Където проблемите ще се топят като бонбони
Високо над комините е мястото,където ще ме намериш
Някъде отвъд дъгата летят пойни птички
И мечтите, за които си рискувал
Защо, защо не мога и аз

Добре дошли Отвъд дъгата! (о: