Няколко пъти споменавам, че имам нов специалитет за микровълновата, та реших, че е време да го споделя… И без друго на ден поне десетина пъти ме намират, търсейки нещо вкусно за хапване. При добра организация въпросната манджа става и бързо (още един критерий на търсещите )

Име си няма рецептата, а в момента не съм в креативен период, така че може да участвате с предложениея
Става въпрос за Рулца с чушка и сирене. И макар че аз като го правя, си го хапваме като основно, може спокойно да се използва като ордьовър, хапки или както решите.

Продукти: (За 2 души, като единият е особен почитетел на манджата ) 
Както винаги точни грамажи не мога да дам- всеки може сам да прецени според вкуса.
10-12 печени, белени чушки (препоръчително червени)
200-300 гр. сирене- твърдо, неронливо и не много солено
1 опаковка нарязано пушено месо
2-3 триъгълничета топено сирене

Приготвяне:
От бучка сирене се отрязва една филия, дебела  около 1-1,5 см, като от нея се правят равни парчета , дълги около 4 см и широки пак около 1-1,5см. 
Слайдовете пушено месо се нарязват на парчета, широки около 3 см (Аз ползвах пуешко пушено и съм пробвала да ги нарежа и на 2 и на 3- все става )
С лента от пушеното месо се увива сиренето. За да не се развива в края на завитото пушено се слага парченце топено сирене. Накрая се завива с половин печена чушка.
За готвене използвам йенска тежера. В нея нареждам рулцата плътно едно до друго. Не използвам мазнина, защото нещото се пуска в микровълновата за около 3-4 мин. (пълна мощност, която не знам колко на моята микровълова) и няма кога да се залепи. Рулцата могат да се ядат и топли и студени.
Ами това е. Естествено пак нямам снимка, обаче следващият път ще се опитам да се сетя да направя такава

Мина и Денят…
И наистина беше с голямо Д.
Около 21 часа (числото е съвсем случайно), пълни с емоции.

Всъщност хубавите неща започнаха още в събота, когато си пристигнах в Хасково. Вярно е, че се прибрах за малко, но пък беше хубаво. През повечето време си бях на село- брах малини, помагах на баба да вади картофи и така…

А вчера емоциите заваляха още няколко минути след полунощ като си получих първия смс, после и втория- все от колеги-  нищо, че сутринта някои от нас имаха изпит
А за изпита- ами изпит като изпит – този път не смея нищо да кажа, преди да излезнат резултатите…
Преди него любимите колеги ме зарадваха с голям букет… Никога не бях черпила толкова много хора с бонбони за рождения си ден накуп
После отидох на работа, където намерих изненадата, за която още нямам думи…
И шефовете се бяха постарали.
Освен хубавите неща, трябваше да ходя да представям камера в едно от разделенията на БАН (ако си мислите, че е лесно да се разправяш с разни професори, грешите).
През това време обаче имах още смс-и и обаждания, които пак ми върнаха усмивката.

А вечерта дори успях да се наглася и да си посрещна госта, и да му се порадвам. И по някое време да му сготвя новия и според него най-голям специалитет После се появиха някакви малини и френско грозде, и свещи, които после си изчезнаха по същия мистериозен начин
В един момент емоциите ми малко поизбиха и не съм горда с това, амаа….

Като цяло този рожден ден заема челното място в класацията ми за най-добри рождени дни.
Пожелавам си, както ми започна новата година, така и да продължи- с много усмивки, емоции, приятели и любов

Сега остава да си чета новите книжки, слушайки музика с безжични слушалки, похапвайки огромен шоколад, кипрейки се с новите парцалки

PS Забравих да кажа- вече съм на 21 и се чувствам добре

….Толкова много ви благодаря, момичета….
Това е най-милата изненада, която са ми правили някога……

PS Утре като ми дойдат думите и като ми се успокои сърцето, ще пиша повече…..
….Още не мога да повярвам……

Не ми е още твърде лятно… Да открих го лятото, ама докато не мине изпитът в понеделник и докато не спрат дъждовете, няма да се успокоя съвсем.
Иначе днес си заминавам за малко в Хасково. Колкото да се видя за малко с нашите, да се почерпим за насъбралите се празници в тази част на месеца (наколко рд-та, имен ден, годишнина ) и да събера подаръци
Мхм, и за подаръци се заговори вече- разни гадини нарочно ходят и ме дразнят, а най-лошото е, че аз се оставям да го правят 
И първата роза получих- едната съквартирантка реши, че съм родена малко по-рано, ама нищо Аз се радвам.
Не знам защо, но имам усещането, че тази година ще е различно… Подготовката е нулева (изпитът е донякъде виновен), ама все пак… Дори нищо да не стане няма да съм разочарована- повечето знаете, че не съм си фен на Деня А и нямам очаквания, просто усещания
Леле, колко глупости изписах, а исках просто да пусна една песничка, която беше хит преди няколко лета. Ей така- за да повикам моето лято  

PS  Не мога да ти опиша колко съм горда с теб! (Който трябва да го разбере, ще го разбере )

Днес моята сладка дребосъчка става на 15      

Честит Рожден Ден, Але,
Ти си най-сладката и мила сестричка на света!
Обичам те безкрайно много!
Винаги можеш да разчиташ на мен!
Целувам те!!!    

Миналата година за рд-то получих смс от колега, в който ми пожелаваше щастие, защото според него то въплащава всичко хубаво. Въпреки че след време изтрих смс, пожеланието все още стои залепено в съзнанието ми…

***
Преди няколко дни astilar попита коя е тази 6-буквена дума, която отговаря на условието: 
“Като го няма никак – лошо,
като го има в изобилие – пак лошо.”

Първата ми мисъл, без дори да броя буквите, беше “щастие”. Отговорих й, като казах, че при нужда ще се обосновавам. Тя поиска обосновка…

***
Тълкуване на он-лайн речник (дебелият хартиен остана в Хасково- тук прибрах само немските ):
Щастие- ср., само ед. Чувство и състояние на пълно задоволство, удовлетворение от живота. Желая ти щастие. Щастието ми се усмихва. Имам сполука, късмет.

***
Когато съм щастлива, не е задължително да се усмихвам. Когато съм щастлива, не е задължително винаги да ми е леко и розово.
Когато съм щастлива, умея да усещам с всяка клетка от тялото си.
Когато се усмихвам, не винаги съм щастлива.

***
Не съм била нещастна- по начина, който аз разбирам. Имала съм тежки моменти, изправяла съм пред предизвикателства, била съм много болна и пак не съм била нещастна… Била съм не много щастлива.

За мен щастието е състояние, в което мога да съм влюбена, спокойна, изморена, доволна, ядосана, изнервена, слушаща, разбираща, разсеяна, мислеща, грижовна, споделяща, бъразаща, сигурна, помагаща, замислена, обичаща …..
За мен щастието е възможността да мога да изпитвам всяка емоция, която пожелая (почти- до сега не ми се е случвало да мразя).

Всеки възприема щастието по различен начин. “Щастие” е едно от най-честите пожелания за какъвто и да е повод. Щастлив ли е човек, това за нас означава, че всичко му е наред. Случи ли се нещо лошо, значи в момента нещестието властва.
Не ми харесва думата нещастие. Винаги я свързвам със значението й на злополука, бедствие… Да, знам, че има наистина нещастни хора, не ми харесва обаче, когато някой застане пред първото по-голямо предизвикателство, спре и обяви, че е нещаастен.
Да, съгласна съм, че има много хора, които са по-малко щастливи. И аз съм се чувствала така. Вярно, ако си по-малко щастлив имаш възможността да се бориш и да търсиш повече щастие , но усещането като цяло не е приятно. Все си мислиш, че нещо ти липсва, а ако не знаеш какво точно е това нещо, става по-сложно.

Сега идва по-трудната обосновка- защо е лошо, когато щастието е много. Всъщност не ми е трудно да кажа защо за мен е така, просто много рядко ме разбират.
Като цяло не съм човек на крайностите. Дори средата да не е “златна”, я предпочитам.
За много хора голямото щастие е да не се нуждаят от нищо, да са непрекъснато усмихнати и да нямат проблеми. Животът, с неговите игри обаче, рядко позволява такова нещо. Това е и причината “пълно щастие” да е толкова често пожелание.
Не мисля, че това е толкова хубаво да си много, много щастлив и да нямаш пречки пред себе си. Губи се тръпката от живота, в един момент се забравят малките красиви неща, после по-големите.
Знам, че е банално, но ако ги няма дъждовните облаци, няма как да очакваме зад тях да се появи дъга.
Ако ги няма препятствията по пътя, няма как да оценим хубавите моменти, няма как да разберем, че живеем истински, няма да има смисъл от мечтите и надеждите…

***

На Щастието името е Мъка!
Без мъка нам Щастие, нали?

(Дамян Дамянов, “Поема за Щастието”)

Сериозните проблеми започнаха още в началото на сезона- най-вече купчината нови правила създадоха големи размесвания, обърквания, както искате го наречете.
Не съм чак такъв фен, признавам си. Ставала съм рано да гледам състезания, ама това е…, както и да е  Вярно е, че от съвсем скоро ми е интересно (има-няма девет месеца ), oбаче се интересувам какво се случва, а последните новини никак не са добри…
И сега- Край на Ф1?
Рано тази сутрин получих линк към статия, която направо си обявява въпросния край. Споделям я, без да са ми позволили, ама все пак…
http://www.autosport.com/news/report.php/id/76292

… не само хвърчат всевъзможни мисли, но напоследък започват да се блъскат. Уж, нещата се поуспокоиха, ама аз още не съм. И май съм по-неспокойна за другите, отколкото за себе си… Всъщност, нищо ново под слъцето….
Освен всичко друго през последните дни в главата ми е и тази песен. Може би, защото я въртят непрекъснато по всички радиа, а може би просто, защото е хубава, а е и от готин филм ;)

Свърши тежката седмица- последна от семестъра. Всъщност сесия почти няма да имам- всичко вече е отметнато като взето (и то успешно), без правото… Но до него има време.

***
Днес, след работа и след малко разходка по магазините, ще ми е ден за домакинстване, а после за разкрасяване (леле, не съм се правила на хубава от доста време, може и ноктите да си нарисувам, сега като се замисля )

***
Ходи ми се на море, ама безкрайно много ми се ходи… Само трябва отпуска…

***
И ми се пътува…

***
След три месеца без интернет вкъщи си правя някои изводи. От една страна ми лиспва  по-активното общуване с приятели по скайп, липсва ми сама да си изтегля някое филмче или музика… Ама като цяло не е чак толкова страшно- свиква се някак… И все пак съм малко по-изолирана от света…

***
Измислих нов специалитет за микровълновата, ама друг път ще ви разказвам за него- важното е, че беше изключително добре приет и изяден за минути

***
Продължавам да бойкотирам Фейсбук. От колегите май съм последната, която няма, ама изобщо не ми пука. Не ми харесва идеята и това си е. А и са ми споделяли- доста време трябва му се отделя- не благодаря- и останалите ми занимавки не са малко

***
Понякога си купувам “женски” списания- ей така, да видя какво диктуват тенденциите за сезона. Ама кажете ми, може ли всичко да е толкова стереотипно- то бива, бива таргет група, ама чак толкова не бива…

***
Липсва ми Хасково, а още повече ми липсва село. Вече два месеца не съм си ходила, а и не се очертава скоро да се появи възможност. Добре, че нашите ми идват на гости

***
Вече съм почти убедена, че няма да си празнувам рождения ден с бурни празненства. Така или иначе това никога не е бил ден, който да е бил особено тържествен (макар че в част от случаите ми се е искало да е такъв). А и тази година се очертава изпит на Датата. Обаче съм почти сигурна, че искам да си купя рокля, именно за рд-то   …

***
Чета комедиите на Шекспир. Преводът на Валери Петров е просто уникално добър. Вчера, докато пътувах в 94то към Студентски, осъзнах, че се кикотя почти на глас на някои от попадения… Стахотно е (четенето, не кикотенето сама в пълен автобус )

(о:

… не можеш дори да се обърнеш, не можеш да спиш спокойно, на можеш да си отидеш вкъщи, не можеш да се видиш дори с любимия или поне за толкова време, колкото  ти се иска.

Не се оплаквам… И миналата година беше така- преди сесия е кофти, по време на сесията също не е розово. Недоспиване, нерви, и листове, купчини листове, които трябва да се прочетат. Като прибавим, че остава и по-малко от месец до рд-то, куп задачки в офиса, плюс завършващия любим човек, който не е по-малко натоварен… и картинката се получава.
Пак казвам на се оплаквам, не се и оправдавам- само обяснявам… Продължавам да се усмихвам, да звуча свежо, да обичам… Ама ми е малко тежко… И ми липсват куп неща… Липсва ми свободните минутки за преглед на новините, излизането с колегите, и семейството ми липсва, и дългите топли прегръдки през някоя почивна сутрин…

Толкова, показах се за малко и пак изчезвам. Е, ще се показвам, за да се усмихвам, ама до към края на юни няма да е толкова често