Да, правилно разбрахте- блогът на този адрес повече няма да изглежда така. Няма да се казва така и няма да съдържа старата информация. На 28 ноември нищо вече няма да бъде същото. Как ще се казва, как ще изглежда и какво ще съдържа и аз още не мога с точност да кажа, но определено промените ще са големи. Но само тук.
За сметка на това вече съществува ново местенце, което приюти Over the rainbow… На новия адрес http://otvuddugata.wordpress.com може да откриете всичко, което виждате тук- който иска да сравнява.
Вече не мога да си спомня как точно реших да го направя и още повече защо. Въпросът е, че го направих и реших, че ням да се връщам назад. Не съм сигурна, че ще се справя с управлението на два блога, но нищо не ми пречи да опитам.
Тук нещата няма да изчезнат веднага, ще се скриват постепенно, не за друго но не ми достига времето да стане от раз. Веднъж смени ли се обликът, ще се опитам да започна да пълня и този блог
В чест на откровените моменти, прекарани тук, а и в името на новия дом:

От известно време сериозна мания тресе тийнейджърите не само в България, ами май и в световен обхват.
Така като гледам и уордпрес е завладян от фен-сайтове на вампири и върколаци. Нищо лошо в това.
Аз обаче бях обявила протест на манията, решила, че няма нужда нито филма да гледам, нито да чета тетралогията на Стефани Майер.
Е, да ама в крайна сметка след известна борба и препоръка на верния критик, реших, че няма да ме заболи много ако прочета поне „Здрач“.

Резултатът- преди няколко седмици приключих и с четвъртата книжка и мога да се изкажа компетентно. Спокойно- няма спойл
Поредицата наистина е вманиачаваща, ако позволиш да те вманиачи (аз редовно си позволявам такова нещо, докато чета).
Има страсти, има бой между вампири, върколаци и други вампири- както би казала сестра ми- ‘голям екшън’, има любов и мъка- точно за тийнейджъри …
Нещото, което ми хареса е, че в книжките е измислен един по-различен образ на вампирите (не, че съм такъв познавач), като в същото време си ги има и кръвожадните вампири с червени очи. Има  някои много забавни неща на моменти (не знам дали така е било замислено, но на някои от репликите се кикотих сериозно). Има вълнуващи моменти, които приковават вниманието и е трудно да се отлепиш от книжката.

Обаче има и неща, котито не ми харесаха съвсем. Сега- след лекото изтрезвяване мога още по-ясно да ги видя.
Всъщност още по време на самото четене много се дразнех на любовните терзания на двамата главни- да, до един момент е приятно, но после „Аз не го заслужавам, той е  перфектен“, ох-кания и ах-кания идват малко в повече, даже доста.
В първите две части действието се движи в що-годе нормален сюжет. После започнаха да валят едни събития, които сякаш са добавени, за да задържат вниманието и да накарат читателите да продължат, колкото и да им са  омръзнали любовните терзания.
На моменти определено си личи, че на писателката й се случва да пише за първи път. И не знам защо, но ми се струва, че и с това ще си остане. Дано греша, защото може би има талант, но той трябва да се развива

И все пак- цялостното ми впечатление за книгите е добро, особено за първата. Беше свежа глътка въздух сред класиката, сред която се бях заровила в момента. Малко любовни трепети, малко препратки към главната героиня, в която виждам разни свои черти (не само аз ги видях ) и смях

Малко за филма- по мои впечатления, в България особено, манията тръгна покрай филма. Е, той беше сред главните причини толкова да се дърпам от поредицата. Всички по-големи книжарници бяха заляти с плакати на влюбениете Едуард и Бела. Добре де, нямаше ли по-готини актьори. Изобщо не исках да гледам филм с тези двамата. Е, Роб Патисън направи симпатична роля в четвъртия Хари Потър, но като вампир нещо не ми хареса.
И много се радвам, че изгледах филма чак след като бях на втората книга. Не ми хареса и това е. Да, няма спор, че са направили доста добър кастинг и голяма част от героите са точно така описани в книгата, но все пак… Но пък бих гледала „Новолуние“. Ще има върколаци и може да е по-забавно (а и трейлърът изглежда добре). Само трябва да преодолея мнението си за вампира и влюбената тинейджърка.

PS Тази статийка я написах преди известно време, но я пазих до сега, защото около мен все още имаше четящи. И въпреки че не разкривам нищо съществено от сюжета (или поне аз така мисля), реших да изчакам. През това време, успях да разгледам фен-блоговете. Леле, ама тя манията верно е голяма- снимки, клипове, колажи, превеждат новини хората, а да не говроим за фен-фикшъните. Последните от редицата, особено някои от тях, наистина ме впечатлиха- пишат ги хора от 13 до над 30. В такъв възрастов диапазон общо взето са членовете и феновете на въпросните блогове.
Изводи няма да правя, нито ще ви агитирам да четете. Общо взето за себе си мога да кажа, че не беше загубено време, беше приятно, а и не се превърна в мания

Определено тези дни са ми пренаситени със случки, събития и задачки.

***
Най-новото- имам кабелен непрекъсващ интернет- след 7 месеца чакане, доживяхме и в новия блок да пуснат доставчик. Изписаха се редове как са ни „употребили“, защото все още няма официален доставчик, избран на търг (търг още не е пуснат), а в блока влиза мегалан. Ако ситуацията беше по-различна, може би щях да се замисля за „употребата“, но след семестър (курсови, презентации) и цяло лято без интернет вкъщи, в момента изобщо не ме интересува друго, а това, че имам нормална връзка- разбирай, не такава, която, за да си 5 минути он-лайн, трябва да се свързваш 10 (мин.).

***
Все повече свиквам с новите предмети/преподаватели/график. Имам много за четене, но фактът, че покрай нещата за университета се занимавам с куп други простотийки, означава, че не съм чак толкова за оплакване. Всъщност най-натоварено е по История на Европа- ХХв., по която всяка седмица имаме упражнения с устна и писмена проверка, но аз от малка имам слабост към историята, затова за сега се справям. Европейският конституционализъм малко ме мъчи, понеже е скучен и много се надявам лекциите да станат поне малко по-ясни, че не знам какво ще правя на изпита. Колегите все по-малко харесват преподавателката по Европейски медийни системи, а на мен ми е интересно- миналият път пак вкара доста лични елементи, но беше и по темата- говореше за цензурата, докато е била прохождаща журналистка (най-вероятно ср. на 60-те). По английски се чувствам пълен идиот, тъй като имаме терминология и са по-специфични нещата, но ще се боря, а и ние, на които е втори език, ще сме на по-облекчен режим По немски също е терминология, но там съм в свои води, а руският е толкова приятен. Такъв го прави главно преподавателката- една от най-симпатичните жени, и разбиращи от работата си, които съм срещала някога

***
Както вече няколко пъти споменавам, много, много ми е интересен медийният свят. Започнах да следя няколко български и чужди издания и информацията, която ме залива от тях, все още не ме е стреснала. Разбира се не чета всичко, че една част е просто баласт, но определено има и доста любопитни неща. Нямам фаворити, нито твърди предпочитания. В момента се чувствам по-скоро като изследовател- чета, сравнявам, пак чета. Дано по-дълго да продължи влечението ми

***
От скоро съм голям фен на гугъл рийдъра. Каня се да го изпробвам от много време, но с липсата на интернет, не ми се искаше да си правя експерименти в офиса. Е, в момента, в който започнах да хващам по-нормален безжичен си вкарах куп неща, които да следя- много по-удобно и лесно ми е. Все още си обикалям по-любимите местенца по традиционния начин, но ми е особено полезен за разните он-лайн издания, за които разказах по-горе, че не са едно и две, а май тенденцията е да се увеличават
Другото ново около мен, което някои може да са забелязали- и аз вече писукам в Туитър. Известно време го бойкотирах с Фейсбук (не правя сравнение), но докато упорито продължавам да казвам твърдо Нье на ФБ, си направих регистрация в Туитър. Отначало повече за лично проучване, но после ми стана интересно и то не толкова да воайорствам, колкото пак да следя съобщенията на разни издания. Освен това ме похвалиха, че много бързо съм схванала идеята на туитването
И още нещо има в тази област, но за него ще разкажа като/ако стане

***
Покрай цялата тази информация имам много голяма нужда от малко културен живот- разбирайте- театър. Не си спомням от кога не съм гледала някоя постановка и направо ме сърбят ръцете. Лошото е, че и тази година всички са решили, че ще разчитат на мен да ги водя, а това никак не е добре. Като се съберат няколко групи от по няколко приятеля/колеги, които държат да ходят на театър, но не могат да се разберат за удобно време, накрая аз страдам- или пропускам с тях постановката или после ми се сърдят.
Иначе наваксвам откъм книги и филми. Е, филмите не са с някаква чак такава стойност и повече са за разпускане, но се брои

***
Социалният ми живот и той се подобрява. Не за друго, ами след лятото, през което нямаше почти никого в София, другарчетата са се завърнаха, а дойдоха и нови.
Проблемът- всички са толкова сериозни, че никой не иска да ми се върже на акъла да поизлезем някоя вечер. Особено колегите.
Обясняваше ми една съквартирантка като бях в първи курс, че ентусиасти са само зайците, а третокурсниците (тя беше такава) си имат техни си приоритети и са скучни, а аз не й вярвах. Е, сега вече виждам, че е така. И макар че съм по-заета от повечето, това с навиването е много трудно.
Лошото е, че и на танци не мога да отида тези дни и да си изразходвам енергията заради гадните настинки и заради не-харесващия-есента-стомах.

***
Тази година май ще се размина с празнуването на 8 декември някъде навън. И май няма да съм само аз. Въпросът е, че Студентският празник този път е във вторник, а на мен не ми се полага да отсъствам, примерно, 3 работни дни. И не, че ако си поискам, няма да ми дадат почивка, макар и с мусене, но май на мен не ми се иска чак толкова. Говорихме с колежки, които по това време ще са на стаж и също няма как да отсъстват и може би ще си се съберем в някоя стая и така… Май и аз остарявам

***
Дааа, може и така да е до някаква степен. Сега дори не ми се ще да се залепя за лаптопа и да направя неща, които до вчера не можех. Предпочитам да прегледам най-важното и да почета книжка (на дневен ред е „Дамата с камелиите“). Но това може да си е моментно явление, предвид това, че е неделя, смяната на часа, емоционалната вечер (да се похваля- 1. прибавих още една манджа към списъка- Макаронена салата- рецептата друг път и 2. имам си цели две играчки от шоколодови яйца- едно животно, което не мога да определя какво точно e, и малка книжка с движещи се маймуни )

***
Преди няколко дни ме поздравиха с песен- толкова слънчева и светла, близо до мен, а да не говорим, че и пеперуди има Пък и винаги съм харесвала Наташа Бедингфийлд.   Общо взето като я чух, ми оправи вечерта, през която трябваше да коментирам с едната съквартирантка Перла, Цената на истината и тези, които се опитват да станат чалга-звезди при Слави. А бях със слушалки (за щастие).
Поздравявам ви с нея! (о:

***
За проблеми няма да говоря. Не, че ги няма, просто в момента не ми се мисли за тях като такива. Пращам позитивни мисли в необходимите посоки и знам, че всичко ще е наред

Колкото и абсурно да изглеждат изпълнителите, песничката наистина е страхотна, поне за мен.
А и е от един от най-симпатичните филми, които съм гледала някога.
Защото не е просто за любов, а за една странна любов. Такава, която не ти гъделичка стомаха, а направо те хваща за сърцето.
Всъщност дори не е за любов, а за едно красиво приятелство.
Препоръчвам „Бени и Джуун“.

А иначе аз бих изминала 1000 мили, ако се наложи, за да не се налага да ги изминеш ти

***
Още ми е доста трудно да съчетая лекциите и работата- да, не ми е за първи път, но си е натоварващо. И всичко записвам, че съм много смотана и забравям.

***
И нямам интернет- поне не истински. Лошото е, че скоро няма да имам. Колегите в блока, много са се активизирали и са писали до ректора, до министерства, а са пуснали и отворено писмо в някой сайтове, пък и с Господари на ефира са се свързали. Сега няма да обръщам чак такова внимание, че писмото е маааалко странно написано, но…  Въпросът е друг, а именно, че не искаме безплатен интернет или някаква глезотия- искаме да позволят на някой доставчик да ни достави интернет. Всъщност откакто отвориха блока през март (след цялостен ремонт) се водят едни и същи разговори и връзка още няма. Има изградена физическа мрежа, но трябва да се направи търг, за да се избере доставчик, а такъв май още не е пуснат (след 7 месеца!). Простотии, колкото искате. Хубавото е, че до края на ноември ни пуснаха безжичен- да, лоша е връзката, но е нещо, защото ако на мен ми трябва за някакви проектчета, да си проверявам оценки и да си тегля домашните, които ни пращат на мейл и за разните ми интернет мании, има колеги от ФМИ, за които е задължително да имат връзка… Ще видим как ще се развият нещата

***
Днес мина първата контролна в университета. Втора седмица, а ни изненадаха с 5-минутка, която всъщност беше за около три минути. Каквото станало-станало, а и ще се повтаря всяка седмица, така че не се впечатлявам.

***
Въпреки че колегите са разочаровани от медийния предмет този семестър, на мен ми е забавно. Да, преподавателката наистина през 5/6 от времето говори за кучето си или за таксиджията, който я вози от години, но аз явно съм много надъхана на тема медии и още я търпя.

***
Бях на лекция „Нови медии, нови мобилизации“. Отидох ентусиазирана, защото това е тема, която напоследък много ме вълнува. Освен това бивша, а и бъдеща преподавателка щеше да говори, но останах разочарована. Темата беше  по-политически насочена, отколкото очаквах- анализ върху присъствието на партиите в интернет в предизборно време и кой докъде е стигнал благодарение/заради/въпреки това присъствие. И ме разочарова не друго, а това, че 6-месечни анализи бяха довели до резултати, за които и аз можех да се досетя (колкото и да не го показвам в блога, се интересувам от такива щуротии )

***
Имам нова съквартирантка- четвърти курс иранистика, втори тюркология. Много начетено момиче. И си допаднахме, даже учудващо много. А и е първата съквартирантка (от 6 до сега), която също предпочита да чете сутрин и няма нищо против и аз да го правя. Разбира се, още е рано да си правя генерални изводи, но е сладка мацката. Само един проблем имам- не си ходи често.

***
В университета пък имахме среща с членове на Европейската комисия- беше и приятно, и полезно.

***
Толкова е готино гаджето ти да разбира от технологии и да се грижи за технологичното ти „благоустрояване“. Така можеш да си миеш чинии, слушайки музика от безжични слушалки, за да не пречиш на съквартирантките, и да си избираш песничките на уинамп-а през телефона, за да не се разхождаш с мокри ръце до лаптопа

***
И като стана въпрос за телефон, най-накрая, след множество хвърляния, удряния и падания успях да убия чудесната си любима нокия 5300. Всъщност разбих диплея й и почти се бях примирила, че трябва да купувам нов телефон, но шефовете препоръчаха майстор. За момента ще се спра на ремонта, че цената е доста по-нормална, пък междувременно ще мисля за нещо ново.

***
Днес видях снега на Витоша и усетих доста добре студа- може да си представите колко заспала съм била предните сутрини

***

Напоследък много ми се чете, гледат ми се много филми, а времето никакво го няма. Все пак успях между текстовете за университета да порева на PS: I love you и то доста сериозно. Освен това, четейки Айвънхоу, да мина Брида на Коелю, че ми се мотае от доста време пред очите и да чакам да стигна до Ловецът на хвърчила, а после може и Не пипай тази книга!, че и тя се подава от рафта на съквартирантката. Поне през лятото успях да почета едно серизно количество книжки. Да живеят книгите за телефон и технологиите, пък и носителите им, че те ми бяха спасението в скучните минути в градския транспорт

***
И още толкова неща мога да разкажа, но ме чака още един ревлив филм- If Only

***
PS Всъщност въпреки всичко, което ми се случва тези дни, ми е много приказливо, даже твърде много. Напрежението явно трябва да избие някъде и при мен е в тази посока. Освен през хубавите моменти, минах и през разни разочарования, сълзи, даже настинка и т.н.  Справям се някак си обаче и се радвам, че имам много сериозна подкрепа, че щеше да е трудно.
Хайде, стотици целувки и хиляди извинения за романа, ако изобщо някой е стигнал до тук

Edit: Каквото и да си говорим, ако човек не вземе нещата си в свои ръце, няма кой да го направи. Не участвах дейно в инициативата за интернет в блока ни, освен с един подпис, но резултат вече има   Докато направят търг и изберат доставчик, позволяват на един такъв да ни доставя интернет Браво на активните колеги!

И аз имам проблеми. За разлика от тези в песента, обаче са днес и никак още не са отмити. Обаче ще бъдат, поне силно се надявам на това. 
А Изгубени е една невероятна зарибявка, макар че за момента (поне докато не излезне 6ти сезон) леко съм се откъснала от нея. Обаче други прихванаха от мен. Всъщност на тях дължа тази песен- друго си е да си запален тинейджър, който има на разположение интернет (за разлика от мен ).
Най-любима моя, благодаря за песничката!!!

Вчера в приказката ми се посъбраха облаци. Започна да духа, при това сериозно. И въпреки това не успя да издуха купищата мисли от главата на главната ми героиня.
Напротив, все повече неща се събираха. Успяха дори да я разтреперят от нерви. Скоро не й се беше случвало- да трябва да се погрижи за толкова неща, да се пребори с толкова притеснения. И нищо от тях не беше болка за умиране- много добре знаеше, че нещата ще се подредят. Да, може би не по идеалния начин, но поне нямаше да е хаос всичко около нея и най-вече в нея…
Все пак- лошата новина, тежкият работен ден и усещането, че някой е нахлул в личното й пространство, я разклатиха, напълниха очите й, а по-късно намокриха бузите й. Добре, че принцът й беше там да ги избърше- поне тези- вътрешните, със сълзите по бузите и сама се справяше.
Не е лесно да загубиш стабилното утре, особено за човек като нея, който не обича промените. Тя знаеше, че ще се справи- той беше до нея, заобикаляха я любими хора, ситуацията не беше толкова заплетена, а и тя беше по-силна, отколкото доста хора си мислеха, но тази неизвестност…
Сънува кошмари, но не с извънземните от филма, който гледаха вечерта- друго нещо я тревожеше. Сутринта не беше по-хубава, но тогава чу песента, тази по-горе.  И реши, че няма да се страхува чак толкова- просто ще продължи…

(to be continued)

1 октомври е Денят на музиката.
Днес разбрах, че мой много скъп човек- Човекът, който ми показа Музиката, преминава през сериозно изпитание.

Не мога да направя нищо освен мислено да съм там и да се помоля.

С теб съм и знам, че го знаеш!

Хвалиха ме два дни колко добре ми се е получила последната манджа, аз взех че повярвах и просто нямаше как да не се похваля с постижението
Всъщност вече съм разказвала как правя спагети в микровълнова. Те си бяха класичестки- с домати, месце, кашкавал и подправки.
От много време ми се щеше да направя спагети с няколко вида сирена. Въртяха ми се разни идейки, но исках да съм сигурна и се порових в интернет.
Ами аз лично не намерих нищо, което да ми вършеше работа- в повечето рецепти имаше лук, или запържване. Примирих се, че пак ще се наложи да импровизирам и да подложа любимия на въпросната импровизация. Все пак нещата се получиха доста добре, да не кажа чудесно. По същество

Спагети с четири вида сирена:
Продукти (в количествата, които аз използвах; както съм казвала и за другите рецепти- има възможност за импровизации )
малко повече от половин пакет спагети
около 300мл пряснo мляко
250 гр. крема сирене (две пакетчета)
200 гр пушено сирене
100 гр синьо сирене
200 гр кашкавал
200 гр пушено месо

Приготвяне: Млякото се загрява за кратко в микровълновата. В него се разбърква крема сиренето и пак се загрява. Добавя се нарязаното на парчета пушено сирене и пак в микровълновата. Този път като се извади се разбърква по-сериозно, за да не останат бучки от пушеното сирене, което е по-твърдо. Добавя се синьото сирене. Сосът трябва да е с гъстотата на тесто за палачинки. Честно казано, докато готвех, добавях по малко мляко и в крайна сметка сосът стана с една идея по-течен от колкото трябваше, но не беше голяма беля. Дори като е по-течен си полепва по спагетите… (Ако използвате котлон: добавяйте нещата, докато разбърквате добре. Според мен не трябва да е много силен котлона, за да не заври сместа.)
За мъничко се  пуска пушеното месо в микровълновата (в затворен съд) и се добавя към соса.
Спагетите се варят (при мен стават за около 15 мин) в подсолена вода. Измиват се и се изцеждат добре. Сосът най-вероятно ще е поизстинал, затова е добре да се загрее за минутка в микровълновата. Напоследък като правя спагети не слагам сос във всяка чиния поотделно- направо разбърквам в купата.
Когато спагетите са разпределени по чиниите, обилно се поръсват с настъргания кашкавал (четвъртото сирене, ако се чудите то къде изчезна )

Обикновено съм малко скeптична към импровизациите си, въпреки че обикновено се получават. Този път обаче съм наистина доволна