Така изглеждат някои от сутрините в Брюксел.

Пък аз понякога така си чеша егото.

Една от страните на Европейската комисия.

И една карта вътре в нея.

Както и без огън в камината.

На нашата Коледа трапезата е отрупана.

А тази година коледното утро ни посрещна с това:

Весела Коледа и успешна Нова година

Както казах, 8ми септември е ден на Хасково, така че имаше и заря.

Като малка често вземах „Фантагиро“ от видео-рент-а до нас – не е този, но табелата ме върна преди 15 години.

И композицията – стълб с купища жици и контейнер на улицата.

В Италия ми хареса, даже много ми хареса. Самата Парма не е туристически център и така успях, макар и за кратко, да усетя истински италиански дух. След няколко часа в града съжалявах, че не знам езика и ми се искаше да не се тръгвам.
Цветове, аромати, слънце – след изминалото време май това най-ясно се е запазило в съзнанието ми. И май е по-добре да млъкна – снимките, макар и бегло, по-добре говорят за мястото.

PS Уърдпрес пак не ми дава да си подредя снимките, както аз искам, ама нищо

На следващият ден пък ни заведоха в най-голямото ромско гето в района – Луник 9, който някои словаци наричат Сектор 9. Там ромите разрушават апартаментите си, за да вадят водопроводните тръби, кабелите и арматурата. Два блока вече са сринати.

Няма да разказвам надълго и нашироко, а само ще покажа няколко снимки

МВР и личните данни

Нямам телевизор и сутрин обикновено гледам част от сутрешния блок на ьТВ – за да вляза по-лесно в новинарския поток, да наваксам с пропуснатото и т.н. Оставям настрана как ме дразнят понякога водещите.
Преди седмици в студиото си бяха поканили представител на МВР, на Комисия за регулиране на съобщенията и комисия за защита на личните данни (дано не бъркам, ама не ми се гледа пак видеото, че пак се ядосвам). От телевизията обясниха как действа схема с продаване или още по-лошото крадене на лични данни и регистрацията на стотици сим-карти, с които се извършват престъпления. За предложението за ограничение на броя закупени сим-карти, както и подробно за самото предаване Богомил Шопов писа още тогава.
Нещото, което на мен ми направи много силно впечатление (крайно отрицателно), беше това, че никой в тази държава не може да те защити, като ти откраднат личните, за да регистрират сим-карти (и май не само тогава). Служителката от МВР каза, че все още търсят начин да помогнат на пострадалите граждани. От КРС и КЗЛД казаха, че те нямат правомощията, а депутатът Анастас Анастасов от ГЕРБ (и заместник-председател на НС) каза, че не е чувал за такива случаи, парламентът на прави законодателство „на парче“ и прехвърли топката на комисиите. Та в крайна сметка се оказа, че мобилните оператори си продават стотиците сим-карти, разни субекти ги използват за изнудвания и при отвличания и никой от отговорните органи не иска да поеме отговорност за това.

СРС-та и българските евродепутати

Няма да проследявам целия скандал, а само момента на „представянето“ му в Европарламента. До там той стигна след като евродепутати от групите на АЛДЕ (НДСВ и ДПС) и на социалисти и демократи (БСП) отправиха запитвания към Европейската комисия дали подслушванията са в съгласие с еврозаконодателството. Накратко еврокомисар Андрис Пиебалгс каза, че законът за СРС е в съгласие с еврозаконите, но той трябва да се спазва, което си е вътрешен въпрос на България и остави депутатите да си разискват.
Честно казано се радвам, че дебатът се проведе толкова късно, а и залата беше почти празна (въпреки че някои от българските евродепутати се разсърдиха на медиите, че са писали това за залата, „защото не било вярно – просто пленарната зала оставяла такова впечатление“). В този спор дори не мога да взема страна – всичко беше толкова абсурдно. Голяма част от изказванията бяха на българи, а голяма част от чуждите евродепутати имаха информация от свои български колеги.
На глас се смях на изказването на Димитър Стоянов (АТАКА), който така добре си е научил често повтаряните думички, че спокойно може да вкарва необходимия патос и да размахва артистично пръст и глава в синхрон с това, което каза.
Мария Неделчева (ГЕРБ) също се беше постарала и рецитираше мнението си, както четвъртокласник стихче. Изобщо не ми се коментират Илияна Йотова (БСП) и Антония Първанова (НДСВ).
Общо взето „обвинителите“ стояха зад тезата, че правителството нарушава човешките права, пък евродепутатите от ГЕРБ твърдяха, че от опозицията занимават „целия Европарламент“ с предизборната си кампания. Наред с това обаче в пленарната зала се чуха откровени лъжи и от двете страни (за процента на СРС достигнали до съда), чуха се обиди или с две думи, колкото и да не ми се искаше да го кажа – българска работа.
Всички изказвания от дебата можете да намерите тук, като има дори видео (за да не решите, че злобея на нечий гръб).

Шенген – това „любимо“ градче

Голяма част от хората около мен знаят, че от няколко месеца не обичам да чувам тази дума, но ми се налага почти всеки ден да пиша нещо по темата.  Затова сега ще кажа само няколко думи.
Честно казано никак не ми харесва цялата истерия по това кога точно ще влезем. Да, не смятам, че е справедливо Франция да ни спира, защото така е решила (да не говорим, че и избори предстоят догодина), но пък и не смятам, че е чак такава загуба, ако се забавим с няколко месеца (нищо, че и в България предстоят избори).
Определено има положителни страни на членството за гражданите, за бизнеса. То вероятно ще е и крачка към безвизовото пътуване в САЩ. Не трябва да забравяме обаче, че преминаването на границите ще е по-лесно не просто за обикновените граждани, но и за престъпници и трафиканти. Също така, като имам предвид, че в момента в Гърция има 1 милион нелегални имигранти, повечето пристигнали през Турция, като имам предвид българското отношение към имигрантите и това, че слабото ни място (поне така твърдят евроекспертите) е именно българо-турската граница, честно казано предпочитам членството в Шенген да се забави с няколко месеца, но да сме се справили с проблемите (не просто замазването на една сграда) и да не разчитаме, че дюнерджийниците ще започнат да работят не просто за нашата сигурност, но и за сигурността на Европа.

За щастие в случката се намесва още едно момче и успят да озаптят циганите и междувременно да звъннат на 112, като полицията реагира много бързо. Оказва се, че междувременно и момичето е звъннало, та само го увещават да подаде жалба срещу циганите. Следва районното (7-мо РПУ са си свършили много добре работата), Пирогов (за щастие на момчето и на близките му – сериозни последици няма), а ще последват съдебна медицина и пак районното.

Като цяло случката завършва с почти щастлив край. Да, обаче аз стоя и си мисля…
Мисля си какво щеше да се случи с момичето, ако не беше реагирало момчето?
Мисля си как преди десетина години ме нападнаха две циганчета и ми изкараха сериозно акъла посред бял ден и никой от минаващите хора не направи нищо…
Чудя се дали ако попадна на мястото на момичето, ще се появи някой толкова безстрашен младеж, за да ми помогне?
И наистина не мога да си отговоря на въпроса – защо сме толкова страхливи? Защо не ни пука какво се случва около нас, точно пред очите ни? Защо е толкова трудно да направим нещо или просто да наберем един прост телефонен номер?

Ако намеря някакъв отговор, ще пиша… Ще се радвам, ако някой съдейства за това : )

*Случката е съвсем истинска и прясна
** Вече съм обяснявала, макар и на друго място, че наричам циганите цигани, защото в махалата, в която съм израснала – в началото на циганската махала, хората от ромски произход нямаха нищо против да ги наричат цигани – според тях разликата между „ром“ и „циганин“ е, че ром е по-културно – за „по телевизия“. Изобщо не става въпрос за расизъм.

Баба… наля в коритото топла вода и повика дядо да му измие главата. Дядо си миеше главата от Великден на Великден, преди да отиде на черква, но сега бе принуден от изключителните обстоятелства да падне на четири крака пред коритото. Баба натърка плешивото му теме с един голям и твърд като кирпич сапун, ливна му две канчета вода и го избърса. Като го погледна след малко, тя едва го разпозна. Лицето на дядо се бе преобразило до такава степен, че ако облечеше бяла риза с вратовръзка, можеше да мине за секретар-бирник или дори за околийски началник. Къде с молби, къде с бой, понеже изпитваха ужас от водата, през коритото минаха и тримата сополанковци.

„Преди да се родя“ Ивайло Петров

В училище се хилихме на този пасаж, ама много се хилихме. Сега обаче с разбиране клатя глава. И аз да бях на мястото на българите от онези времена и аз нямаше да обичам да се къпя. И не само на българите – ами французите, англичаните, които се обливали с парфюм, защото не обичали да се къпят. Е, как ще обичат….

Случвало ли ви се е в продължение на седмици да загрявате вода, да пълните легени, за да се изкъпете. А случвало ли ви се е да треперите, защото времето вече си е хладно, докато се изтъркате и докато не можете да се поливате с водата. Не. И на управниците на държавата и на СУ не им се е случвало.

Ама на мен ми се случва, вече няколко седмици. А на някои почти два месеца. В София, през 2010 г.

И мога да ви кажа, че напълно разбирам защо хората преди време са се къпали веднъж годишно. Та то си е цял ритуал. И не, не съм останала мръсна и не съм спряла да се къпя – просто за това полагам усилия, не само, за да бъда чиста, а и за да остана здрава след треперенето в банята.

А ако още не сте чули защо съм в това положение, ще ви кажа. Софийският университет няма пари да си плати на Топлофикация и те, разбира се, завъртяха кранчето.

През месеците липса на топла вода се чуха куп обещания. Четох, как СУ е предприел мерки за пестене на бюджета (ама Ректоратът е прясно ремонтиран). Разни хора си подмятаха топката с отговорността, като на моменти дори я губеха от поглед и забравяха какво са казали/обещали дни преди това.

И нямаше да пиша по въпроса, защото само ме хваща яд. След поредното къпане с канче обаче реших, че поне трябва да си излея мъката. И не, не мисля, че ако напиша/т нещо по въпроса в медиите ще се случи нещо особено. Защото тук виновни няма или има ама са другите и когато вината се прехвърля от човек на човек, от институция на институция, дори на медиите (ако изобщо проявят интерес към нещо, което интересува толкова малко публика) им е трудно да пукнат топката, така де, да разкрият виновника и да го посочат с пръст.

Друго обаче искам да кажа. Студентите в България можем да ставаме все по-глупави и незаинтересовани от случващото се. Има обаче и будни млади хора. Такива, които не биха позволили да ги използват за оправдание, да ги употребяват за постигане на неясни цели. И е хубаво някои хора да разберат, че да си играеш с търпението на студентите не е добър ход и може да ти изиграе много лоша шега.

На 22 юни затвориха един от любимите ми и често използвани сайтове – chitanka.info.

Не помня как го открих, но сигурно повече от 2 години се радвам на съдържанието му. Особено след като започнах да чета книги на телефона си. Много хора са сбърчвали нос, като чуваха за електронните книжки: „Аз обичам да държа книга, не искам да чета на телефон/монитор“. При въпрос, а колко книги си купи през последната година, започваха да мрънкат.
Въпреки че през последната година-две съм прочела подобаващо книжки на телефона (обикновено в градския транспорт) – всичките от Читанка, през последните 6 месеца съм дала толкова пари за книги, че в тази ситуация чак ме е срам. (За дрехи не съм дала толкова…)
И повечето писали по темата са така. Това, че четеш електронни издания, не означава, че нямаш хартиени. Напротив – хората, които четат, просто обичат да четат. Голяма чат от тях обичат мириса на нова книга и възможността да държат истинска такава. Електронните книги обаче им/ни/ми дават по-големи възможности.
Има толкова книги, които искам да прочета, но са били издадени преди 30-40 години, а преиздавания няма. „Отиди в библиотека“, ще кажат някои умни глави. Е, да, ама и в библиотеките липсват някои неща. Не е като да не съм ходила, и да не са ме връщали. В Хасково ме познаваха всички библиотекарки в централните библиотеки. Тук в София, обаче, след като няколко пъти ме върнаха от Столична библиотека, защото: „Ооо, това не го даваме за вкъщи, има го само в читалнята“, се отказах и си намерих друг вариант. Колкото и да ми се иска да седна и да чета разгръщайки стари листи, следвайки и работейки, нямам времето да стоя с часове в читалня. Освен това нямам средствата да си купувам антикварни варианти на книгите, които искам да прочета (на вълна класика съм, какво да направя).
Читанка беше моят вариант, особено, след като ми показаха програмката за създаване на файлове за телефон (толкова благодаря за нея! ). Страхотно място, на което не се изискава дори регистрация…

„Виртуална книжарница“?? За пореден път се убеждавам, че хората в правителството имат нужда от тълковани речници – във всеки кабинет по един…
Самият акт на „разрушаване на престъпната мрежа“ Читанка, ме ужаси. Реакциите на медиите обаче ме вбесиха. То бива страх от немилост, ама чак пък толкова…

Вчера (на 23ти) Читанка се завърна – този път на chitanka.gdbop.com . Не ми е съвсем ясно дали са успели да се прехвърлят на сървър в чужбина, но ако не е, вероятно и това ще стане. За момента в thepiratebay.com има торент с архива, събран до миналия месец.

Няма нужда да говоря повече… Другите са го казали по-добре. Просто не можех и аз да не кажа…

Голямото обвинение – нарушаване на личното пространство, вграждайки новата си функция Google Buzz директно в пощите на потребителите и автоматично споделяйки десетки от контактите им.

Може да звучи смешно, но аз го изпитах на свой гръб – без да ме питат, бях прибавена да следя няколко човека, сред които такива, с които съм имала съвсем формални отношения. И дори нямаше да се сетя да проверя, ако не бях прочела статията на тази жена. Дори тогава не се впечатлих чак толкова, докато не бях провокирана отново.

Според тази статия са три основните места, по които Гугъл трябва да затегне по нещо, че скоро още повече потребители ще се откажат от услугите им, а именно:
1. Не трябва автоматично да се пренасят контакти от мейла ти – да, няма проблем да се правят предложения, но това с автоматичното пренасяне е не фейл, а голям фейл
2. „Благодарение“ на Бъз, в интернет се качват снимки на хора, ползващи Андроид без те да са го пожелали…
3. Показва точното ти местоположение – дори няма смисъл да коментирам.

Явно доста хора са реагирали, защото в момента се заформя позиция на Гугъл, които може би ще извадят функцията от пощите. Все още обаче нищо не е потвърдено.
А и фактът е факт – преди да се усетят потребителите доста информация е била споделена…

Няма да спра да използвам услугите на Гугъл, заради този гаф, тъй като моят живот не беше съсипан, а и до сега съм била доволна от тях.
Определено обаче съм достатъчно разочарована от тях. При положение, че съзнателно избягвам социалните мрежи, а те буквално ми натрапват една такава, сериозно ще се замисля дали да продължа да им се доверяват, ако пак оплескат нещата и то толкова сериозно.