Парма
Дояждайки последното парченце пармезан, се сетих, че от близо месец една галерия стои като чернова и реших, че може би е крайно време да я пусна.
В Италия ми хареса, даже много ми хареса. Самата Парма не е туристически център и така успях, макар и за кратко, да усетя истински италиански дух. След няколко часа в града съжалявах, че не знам езика и ми се искаше да не се тръгвам.
Цветове, аромати, слънце – след изминалото време май това най-ясно се е запазило в съзнанието ми. И май е по-добре да млъкна – снимките, макар и бегло, по-добре говорят за мястото.
PS Уърдпрес пак не ми дава да си подредя снимките, както аз искам, ама нищо 
