Just my blog

Определено тези дни са ми пренаситени със случки, събития и задачки.

***
Най-новото- имам кабелен непрекъсващ интернет- след 7 месеца чакане, доживяхме и в новия блок да пуснат доставчик. Изписаха се редове как са ни „употребили“, защото все още няма официален доставчик, избран на търг (търг още не е пуснат), а в блока влиза мегалан. Ако ситуацията беше по-различна, може би щях да се замисля за „употребата“, но след семестър (курсови, презентации) и цяло лято без интернет вкъщи, в момента изобщо не ме интересува друго, а това, че имам нормална връзка- разбирай, не такава, която, за да си 5 минути он-лайн, трябва да се свързваш 10 (мин.).

***
Все повече свиквам с новите предмети/преподаватели/график. Имам много за четене, но фактът, че покрай нещата за университета се занимавам с куп други простотийки, означава, че не съм чак толкова за оплакване. Всъщност най-натоварено е по История на Европа- ХХв., по която всяка седмица имаме упражнения с устна и писмена проверка, но аз от малка имам слабост към историята, затова за сега се справям. Европейският конституционализъм малко ме мъчи, понеже е скучен и много се надявам лекциите да станат поне малко по-ясни, че не знам какво ще правя на изпита. Колегите все по-малко харесват преподавателката по Европейски медийни системи, а на мен ми е интересно- миналият път пак вкара доста лични елементи, но беше и по темата- говореше за цензурата, докато е била прохождаща журналистка (най-вероятно ср. на 60-те). По английски се чувствам пълен идиот, тъй като имаме терминология и са по-специфични нещата, но ще се боря, а и ние, на които е втори език, ще сме на по-облекчен режим По немски също е терминология, но там съм в свои води, а руският е толкова приятен. Такъв го прави главно преподавателката- една от най-симпатичните жени, и разбиращи от работата си, които съм срещала някога

***
Както вече няколко пъти споменавам, много, много ми е интересен медийният свят. Започнах да следя няколко български и чужди издания и информацията, която ме залива от тях, все още не ме е стреснала. Разбира се не чета всичко, че една част е просто баласт, но определено има и доста любопитни неща. Нямам фаворити, нито твърди предпочитания. В момента се чувствам по-скоро като изследовател- чета, сравнявам, пак чета. Дано по-дълго да продължи влечението ми

***
От скоро съм голям фен на гугъл рийдъра. Каня се да го изпробвам от много време, но с липсата на интернет, не ми се искаше да си правя експерименти в офиса. Е, в момента, в който започнах да хващам по-нормален безжичен си вкарах куп неща, които да следя- много по-удобно и лесно ми е. Все още си обикалям по-любимите местенца по традиционния начин, но ми е особено полезен за разните он-лайн издания, за които разказах по-горе, че не са едно и две, а май тенденцията е да се увеличават
Другото ново около мен, което някои може да са забелязали- и аз вече писукам в Туитър. Известно време го бойкотирах с Фейсбук (не правя сравнение), но докато упорито продължавам да казвам твърдо Нье на ФБ, си направих регистрация в Туитър. Отначало повече за лично проучване, но после ми стана интересно и то не толкова да воайорствам, колкото пак да следя съобщенията на разни издания. Освен това ме похвалиха, че много бързо съм схванала идеята на туитването
И още нещо има в тази област, но за него ще разкажа като/ако стане

***
Покрай цялата тази информация имам много голяма нужда от малко културен живот- разбирайте- театър. Не си спомням от кога не съм гледала някоя постановка и направо ме сърбят ръцете. Лошото е, че и тази година всички са решили, че ще разчитат на мен да ги водя, а това никак не е добре. Като се съберат няколко групи от по няколко приятеля/колеги, които държат да ходят на театър, но не могат да се разберат за удобно време, накрая аз страдам- или пропускам с тях постановката или после ми се сърдят.
Иначе наваксвам откъм книги и филми. Е, филмите не са с някаква чак такава стойност и повече са за разпускане, но се брои

***
Социалният ми живот и той се подобрява. Не за друго, ами след лятото, през което нямаше почти никого в София, другарчетата са се завърнаха, а дойдоха и нови.
Проблемът- всички са толкова сериозни, че никой не иска да ми се върже на акъла да поизлезем някоя вечер. Особено колегите.
Обясняваше ми една съквартирантка като бях в първи курс, че ентусиасти са само зайците, а третокурсниците (тя беше такава) си имат техни си приоритети и са скучни, а аз не й вярвах. Е, сега вече виждам, че е така. И макар че съм по-заета от повечето, това с навиването е много трудно.
Лошото е, че и на танци не мога да отида тези дни и да си изразходвам енергията заради гадните настинки и заради не-харесващия-есента-стомах.

***
Тази година май ще се размина с празнуването на 8 декември някъде навън. И май няма да съм само аз. Въпросът е, че Студентският празник този път е във вторник, а на мен не ми се полага да отсъствам, примерно, 3 работни дни. И не, че ако си поискам, няма да ми дадат почивка, макар и с мусене, но май на мен не ми се иска чак толкова. Говорихме с колежки, които по това време ще са на стаж и също няма как да отсъстват и може би ще си се съберем в някоя стая и така… Май и аз остарявам

***
Дааа, може и така да е до някаква степен. Сега дори не ми се ще да се залепя за лаптопа и да направя неща, които до вчера не можех. Предпочитам да прегледам най-важното и да почета книжка (на дневен ред е „Дамата с камелиите“). Но това може да си е моментно явление, предвид това, че е неделя, смяната на часа, емоционалната вечер (да се похваля- 1. прибавих още една манджа към списъка- Макаронена салата- рецептата друг път и 2. имам си цели две играчки от шоколодови яйца- едно животно, което не мога да определя какво точно e, и малка книжка с движещи се маймуни )

***
Преди няколко дни ме поздравиха с песен- толкова слънчева и светла, близо до мен, а да не говорим, че и пеперуди има Пък и винаги съм харесвала Наташа Бедингфийлд.   Общо взето като я чух, ми оправи вечерта, през която трябваше да коментирам с едната съквартирантка Перла, Цената на истината и тези, които се опитват да станат чалга-звезди при Слави. А бях със слушалки (за щастие).
Поздравявам ви с нея! (о:

***
За проблеми няма да говоря. Не, че ги няма, просто в момента не ми се мисли за тях като такива. Пращам позитивни мисли в необходимите посоки и знам, че всичко ще е наред