На 21
Мина и Денят…
И наистина беше с голямо Д.
Около 21 часа (числото е съвсем случайно), пълни с емоции.
Всъщност хубавите неща започнаха още в събота, когато си пристигнах в Хасково. Вярно е, че се прибрах за малко, но пък беше хубаво. През повечето време си бях на село- брах малини, помагах на баба да вади картофи и така…
А вчера емоциите заваляха още няколко минути след полунощ като си получих първия смс, после и втория- все от колеги- нищо, че сутринта някои от нас имаха изпит 
А за изпита- ами изпит като изпит – този път не смея нищо да кажа, преди да излезнат резултатите…
Преди него любимите колеги ме зарадваха с голям букет… Никога не бях черпила толкова много хора с бонбони за рождения си ден накуп
После отидох на работа, където намерих изненадата, за която още нямам думи…
И шефовете се бяха постарали. 
Освен хубавите неща, трябваше да ходя да представям камера в едно от разделенията на БАН (ако си мислите, че е лесно да се разправяш с разни професори, грешите).
През това време обаче имах още смс-и и обаждания, които пак ми върнаха усмивката. 
А вечерта дори успях да се наглася и да си посрещна госта, и да му се порадвам. И по някое време да му сготвя новия и според него най-голям специалитет После се появиха някакви малини и френско грозде, и свещи, които после си изчезнаха по същия мистериозен начин
В един момент емоциите ми малко поизбиха и не съм горда с това, амаа….
Като цяло този рожден ден заема челното място в класацията ми за най-добри рождени дни.
Пожелавам си, както ми започна новата година, така и да продължи- с много усмивки, емоции, приятели и любов
Сега остава да си чета новите книжки, слушайки музика с безжични слушалки, похапвайки огромен шоколад, кипрейки се с новите парцалки
PS Забравих да кажа- вече съм на 21 и се чувствам добре
Пожелавам ти пожеланията ти да се сбъднат до едно, че и повече!
И да расте класацията ти за „Най-добър рожден ден“.
Павка
юни 30, 2009 at 12:19 pm
Мда, винаги може и по-добре. Пожелавам ти още поне сто опита.
morrt
юни 30, 2009 at 1:45 pm
Много благодаря, morrt
Павка, и на теб благодаря :*
Жени
юни 30, 2009 at 1:53 pm
„Винаги може още“ – моят девиз.
Може още и в пожеланията, и в щастливите мигове, и в класацията „най-добър рожден ден“. 
Може би ще е трудно да те изненадаме другата година (живот и здраве), но поне ще опитаме.
Mari-ana
юни 30, 2009 at 2:21 pm
Жени
юни 30, 2009 at 2:25 pm
Това последното изречение е за мен, нали! Да, ама аз до следващата година може и да забравя(нали съм си пенсионерка…)
Мдааа…Хубав празник!
вили
юли 3, 2009 at 1:03 am
Вили, няма нищо общо с теб последното изречение…
Не знам как да ти кажа, ама наистина няма никакъв проблем- за мен бяха важни жестове ви
Жени
юли 3, 2009 at 9:24 am
вили
юли 3, 2009 at 11:18 pm