За щастието…
Миналата година за рд-то получих смс от колега, в който ми пожелаваше щастие, защото според него то въплащава всичко хубаво. Въпреки че след време изтрих смс, пожеланието все още стои залепено в съзнанието ми…
***
Преди няколко дни astilar попита коя е тази 6-буквена дума, която отговаря на условието:
„Като го няма никак – лошо,
като го има в изобилие – пак лошо.“
Първата ми мисъл, без дори да броя буквите, беше „щастие“. Отговорих й, като казах, че при нужда ще се обосновавам. Тя поиска обосновка…
***
Тълкуване на он-лайн речник (дебелият хартиен остана в Хасково- тук прибрах само немските 
):
Щастие- ср., само ед. Чувство и състояние на пълно задоволство, удовлетворение от живота. Желая ти щастие. Щастието ми се усмихва. Имам сполука, късмет.
***
Когато съм щастлива, не е задължително да се усмихвам. Когато съм щастлива, не е задължително винаги да ми е леко и розово.
Когато съм щастлива, умея да усещам с всяка клетка от тялото си.
Когато се усмихвам, не винаги съм щастлива.
***
Не съм била нещастна- по начина, който аз разбирам. Имала съм тежки моменти, изправяла съм пред предизвикателства, била съм много болна и пак не съм била нещастна… Била съм не много щастлива.
За мен щастието е състояние, в което мога да съм влюбена, спокойна, изморена, доволна, ядосана, изнервена, слушаща, разбираща, разсеяна, мислеща, грижовна, споделяща, бъразаща, сигурна, помагаща, замислена, обичаща …..
За мен щастието е възможността да мога да изпитвам всяка емоция, която пожелая (почти- до сега не ми се е случвало да мразя).
Всеки възприема щастието по различен начин. „Щастие“ е едно от най-честите пожелания за какъвто и да е повод. Щастлив ли е човек, това за нас означава, че всичко му е наред. Случи ли се нещо лошо, значи в момента нещестието властва.
Не ми харесва думата нещастие. Винаги я свързвам със значението й на злополука, бедствие… Да, знам, че има наистина нещастни хора, не ми харесва обаче, когато някой застане пред първото по-голямо предизвикателство, спре и обяви, че е нещаастен.
Да, съгласна съм, че има много хора, които са по-малко щастливи. И аз съм се чувствала така. Вярно, ако си по-малко щастлив имаш възможността да се бориш и да търсиш повече щастие , но усещането като цяло не е приятно. Все си мислиш, че нещо ти липсва, а ако не знаеш какво точно е това нещо, става по-сложно.
Сега идва по-трудната обосновка- защо е лошо, когато щастието е много. Всъщност не ми е трудно да кажа защо за мен е така, просто много рядко ме разбират.
Като цяло не съм човек на крайностите. Дори средата да не е „златна“, я предпочитам.
За много хора голямото щастие е да не се нуждаят от нищо, да са непрекъснато усмихнати и да нямат проблеми. Животът, с неговите игри обаче, рядко позволява такова нещо. Това е и причината „пълно щастие“ да е толкова често пожелание.
Не мисля, че това е толкова хубаво да си много, много щастлив и да нямаш пречки пред себе си. Губи се тръпката от живота, в един момент се забравят малките красиви неща, после по-големите.
Знам, че е банално, но ако ги няма дъждовните облаци, няма как да очакваме зад тях да се появи дъга.
Ако ги няма препятствията по пътя, няма как да оценим хубавите моменти, няма как да разберем, че живеем истински, няма да има смисъл от мечтите и надеждите…
***
На Щастието името е Мъка!
Без мъка нам Щастие, нали?
(Дамян Дамянов, „Поема за Щастието“)
Ами аз не виждам как може да стане варианта с прекаленото много щастие. Ако е в смисъла, който ти обясняваш, за липсата на всякакви проблеми – не мисля, че е възможно. Поне не и в главата на човека. Защото може много дълго време да не ти се случва наистина нищо лошо, всичко да ти върви точно по план, и ако това време е достатъчно дълго критериите ти се пренареждат, и тогава ако ти се счупи нокът или те ухапе комар това за теб е края на света. Има примери как хора виждат проблемите си единствено от своята крива гледна точка…
Другият вариант е в един ден да си намериш 100 лева, любимият ти отбор да спечели шампионска лига и шефът ти да си тресне главата в бюрото. Тогава пак си променяш критериите и си казваш нещо от рода „е да, добре се тресна ама ако беше по-ниско бюрото щеше да се тресне по-силно“.
Така че според мен щастието идва 95% от собствената ти глава и 5% от собствената ти глава.
P.S. за шестбуквената дума – първо се сетих за „женоря“
Радо
юни 20, 2009 at 1:20 pm
Добре, съгласна съм, че щастието идва от собствената ти глава- нормално- дори да се е случило нещо кофти, можеш да решиш, че все пак си щастлив. И примерно мислиш, че не трябва да решаваш нещото, ами го игнорираш, защото си щастлив. И продължаваш така, докато в един момент не се затвориш в един твой си щастлив свят- такъв, че нищо не може да свали усмивката от лицето ти- ами не си мисля, че това е хубав живот. Аз не казвам, че прекалено многото щастие е нещо, което виждаш зад всеки ъгъл, обаче го има и според мен не е хубаво.
PS Гадина
Жени
юни 20, 2009 at 1:33 pm
Хаха, 5%те процента трябваше да са от външните обстоятелства. Ама като не гледам какво пиша..
И според мен точно те са спасението от затворения кръг за който говориш и от малоумната усмивка произлизаща от него
Радо
юни 20, 2009 at 1:37 pm
Да, външните обстоятелства могат да те измъкнат от кръга, но пък и винаги могат да се погледнат по различен начин и да те затворят още повече в него.
Жени
юни 20, 2009 at 1:45 pm
Жени, Радо, благодаря ви за интересния диалог.
Темата за щастието е една от любимите ми, защото по нея няма вярно или грешно мнение, а от друга страна си личи много добре в каква ценностна система човек разполага мислите си по нея.
Предположението за отговор на гатанката от Радо ме разсмя много. Никаква нужда от аргументиране няма по него.
Жени, гадина също е с шест букви.
Поздрави!
astilar
юни 20, 2009 at 8:13 pm
Специално си нося любимата „Поема за Щастието“, но още се колебая за коментара. И все пак…
Живей светът и вечно търси нещо,
все Щастието търси…Докога?
А щом случайно някога го срещне,
го пъди лековерно със ръка.
А то е нещо малко и голямо;
а то е вред и винаги край нас:……
Щастието за всекиго е различно, но да не го отминаваме и да му се радваме, когато ни споходи…
Павка
юни 22, 2009 at 11:07 am
Aко съм те разбрала правилно, имаш предвид, че ако дълго време „всичко ти е наред“ (т.е. са изпълнени всики условия, за да се чувстваш удовлетворен и радостен) ще свикнеш с това състояние и ще са ти необходими по-силни стимули или още по-идеални обстоятелства, за да се чувстваш отново толкова щастлив, колкото в началото.
Аз пък смятам, че усещането за щастие е вътрешно състояние. Повечето хора няма да се почувстват щастливи, при каквито и обстоятелства да ги поставиш. Защото винаги са фокусирани върху това, което още не им достига или което би могло да се обърка, или че мотивите на хората около тях не са искрени… И вината не е само тяхна. Общоизвестни постулати са: „Много хубаво не е на хубаво!“, „Няма пълно щастие“, „Радвай се сега, докато…“, „Едно като се оправи – друго се обърква“, „Животът е труден“. Е, това последното пък ми е любимо! Щом средностатистическата овца се оправя с живота, аз толкова ли съм по-зле от нея?!
vilford
юни 22, 2009 at 11:08 am
[...] _____________________________________________________________________ По повод статията на Жени “За щастието” [...]
Щастието е лесно « Ничия земя
юни 22, 2009 at 11:40 am
Рали, моля
Павка, аз лично се опитвам да не го изпускам
Вили, много съм съгласна, че има и такива хора, които никога не могат да са щастливи и то, заради самите себе си. Преди време бях писала статия за едно момиченце и неговото оптимистично разбиране за живота- всеки, във всичко може да открие частица щастие- стига да го поиска
Жени
юни 25, 2009 at 11:13 am