Just my blog

Ако някой ти каже, че е лесно да се организира пътуване, решено спонтанно, не му вярвай…
Особено ако е през цял куп почивни дни и половината, ако не и повечето от български народ, заедно с немалка част от румънския се е втурнала да действа за благото на българския туризъм….

Всъщност всичко тръгна от разговор за това как ни се пътува с влак и моето спонтанно „Хайде да ходим в Търново“. Звучи чудесно, нали?
Даааа, особено, когато пъргавата аз вече дори съм купила двупосочни билети, и изведнъж се окаже, че в цяло Търново няма места по хотелите, ама повярвайте- никакви (добре де освен несигурни, ама кого го устройва несигурното..).
В такъв момент огромният ентусиазъм бива отместен от отчаянието. Следва грабване на лаптопа и обикаляне по коридорите на общежитието за обхват. После малко интернет, няколко телефона и отново искрица надежда… даже не искрица- запазена цяла спалня… Върната усмивка и отново делничните проблеми до идването на Деня…

А той не се забави много- в събота призори (разбирай по тъмно), нарамила раничката и ядосвайки се малко на лекия дъжд, че ще ми развали прическата :P  (че си бях изправяла косата предната вечер) се запътих първо за маршрутка, после към гарата, където вече ме чакаше Радо…
И така, леко сънливи, но развълнувани, особено аз, потеглихме. Времето беше мрачно и мъгливо, та не можахме качествено да се порадваме на дефилето, но все пак…

 

 

 
Следс 5 часа път, снимки, лека дрямка, прикачване в Горна Оряховица, пристигнахме в Търново. Хванахме такси, за да се настаним първо. Още по пътя към Арбанаси (забравих да спомена, че там беше единственото хотелче със свободна стая), аз бях настръхнала от вълнение и се радвах на болярския град.
Наистина уникално място- едно такова пълно с туристи и в същото време тихо… Но като съм тръгнала подробно, нека си карам поред…

Настанихме се в Арбанаси (само си оставихме багажа) и тръгнахме към центъра, за да си хванем ново такси към Търново, а през това време се порадвахме и на това място… С калдъръмените улички, симпатичните къщички, нацъфтелите дървета

                                                                                                                                                                       

 

 

 

 

След кратката обиколка из Арбанаси потеглихме директно към Царевец. По небето още имеше облаци, но за щастие не валеше, а скоро след това и слънце изгря
Голямо катерене и обикаляне беше из крепостта и много снимки направихме, ама няма да ви тормозя и ще ви покажа само някои от тях

                                                                                                       

 

 

 

 

Докато търсихме място, където да хапнем, аз си харесах къща. И още повече бях впечатлена от Търново или поне от частта, където обикаляхме. С хълмовете, зеленината, спокойствието, тесните улички. Много необикновен град… и с някаква особена атмосфера. Хем туристически, хем не съвсем…
И малко ме е срам, но изпитахме известни затруднения с откриването на Къщата с маймунката и все пак  

 

 

 

 

 

Няколко пъти минахме по нещо като Главната После си намерихме много симпатичен парк, а след него и мястото, където е паметникът на Асеневци, което ние нарекохме Островчето- страхотно място за почивка след дълго обикаляне…

 

 

 

 

 

После ново такси (въпреки предубеждението ни към такситата, търновските си возят по тарифата и нямаме забележки в това отношение ) и в хотела, където се върнахме уж да почиваме. Всъщност след душ и малко размотаване решихме да си потърсим място за хапване, което се оказа не толкова лесна задача. Все пак при втората обикока на Арбанаси си намерихме места. По чаша вино/бира, хапване и даже малко сериозни разговори… После нова раходка към хотела- категорични сме, че в Арбанаси е много, много приятно вечер

На сутринта направо се изнесохме с една единствена цел- да ходим да ядем сладолед- в парка от предния ден
Някои и захарно петле ядоха (пък аз го счупих малко де, ама пак беше вкусно )
И пак снимки…

Първоначалните планове бяха за по-късния влак, но героите бяха доста изморени, пък и бяха видели всичко, което искаха, така че тръгнаха пеша към гарата. Но нали са герои, решиха да си усложнят живота и да минат по пътечките на Света гора… Е, за малко да изпуснат влака, но се справиха… иначе трябваше да отнемаме геройски титли  Въпреки всичко и макроснимки успяха да направят (ех, тези непрофесионални фотографи )

 

 

 

 

 

И така… Влак… Път… Разговори… За преди, за сега… И умора… И слънце… И усмивки, много усмивки… И още няколко снимки (ами не можах да се стърпя )

 

 

 

 

За пореден път- от спонтанните идеи могат да се получат прекрасни неща, само трябва да намериш някого, който да ти се върже на акъла