(предните дни)

И така след като се приготвих, семейно бях откарана в Пловдив. Защото там всъщност празнувахме с колегите 8 декември.

Последни прегръдки с нашите и бързо в хотела.

Тези дни малко съм настинала, така че въпросната вечер (все още 7 декември) ходих само да хапна с колегите и реших да пропусна бара, за да не предизвиквам съдбата и да мога спокойно да си изкарам празника, без да се налага през два часа да пия хапчета. Към 12 се бях прибрала в стаята погледах филм и позаспах.
Е, хубаво, но по някое време ме постреснаха, защото вмъкнаха в стаята ми пиян колега и ощо взето той цяла нощ остана в нашата стая, т.е. аз така или иначе не успях да се наспя…

Приех ситуацията някак и още в 10 не другия ден бях готова за подвизи.
Пих един сок, хванах си торбичката и лека-полека потеглих по бул. Руски, после завих, повървях малко и познайте къде се озовах…

…Пред магазинчето на Вили.
Първата ми идея беше да я изненадам, но после се оказа, че ще е доста сложно, така че тя усмихната ме очакваше.
Затвори магазинчето в моя чест (ехааа ;) ) и се оставихме на чаша капучино и сладки приказки в едно много приятно кафе. След това тя ми повика такси и аз право къде???

Ето при тези невероятни сладури:

Една Дени Един Любо

Дааа, vilford беше права като беше казала, че deni4ero и бате Спаси трябва да си отворят гостилница.
И аз бях там, и аз вино бих и се веселих.
Всъщност няма какво толкова да говоря- понякога думите са излишни.
В този дом се чувствах така, сякаш съм била там  много, много пъти. И всичко беше точно такова каквото си го представях.
Деничето е точно толкова диво. Любо е точно толкова ухилен. deni4ero е точно толкова рошава. А бате Спаси си е бате Спаси. :D
….

И понеже всичко хубаво свършва, аз гушнах Дени4еро и потеглих към хотела.

Там пак ме очакваше картинката на превзета стая, но се взех в ръце, не набих никого и почнах с най-голямо спокойствие да си се подготвям за осми.

И въпреки че бях загубила надежда да си изкарам добре, очакванията ми, за щастие, не се оправдаха.

Вярно е, че не беше нещо чак толкова невероятно, но беше хубаво.
Вярно е, че и тази година не бяхме толкова много, но беше забавно.
Хапнахме, пийнахме, после пийнахме и потанцувахме. После малко приказки и така до 6-7 (сутринта).

Няма да казвам, че аз бях човекът, който събуди колегите в 11 и половина ( :oops: ) Ама какво да се прави- трябваше да освободим хотела.

Въпреки недостатъците и изцепките, и този 8ми декември ще го помня с усмивка :)

P.S. Колегите ме обявиха за закрилница на пияните колеги, защото такава ми била Кармата… Леле…