Клод Моне
Преди няколко месеца, всъщност вече стана почти половин година, говорих за промените, които съм предприела, за да се освободя от мрачното настроение. Това настроени отдавна е в архива, но има нещо, което всеки ден ми припомня за тази статия, а именно Моне.
Всъщност откакто показах тогавашния си десктоп, някой всеки ден ме намира с „monet“, често по повече от веднъж. Та реших, че е крайно време да пусна статийка за любимия ми художник Клод Моне (Claude Monet)
И тъй като не обичам да вземам на готово чужди творения оставям два линка към любимата Уикипедия – на български и английски и вместо биография ви представям няколко от любимите ми картини на Моне.
(Снимки- Уикипедия)
И сега се питам защо точно Моне ми влияе по такъв начин- мога да гледам картините му винаги и по всяко време. Карат ме да се успокоя, да се усмихна, да се усмихна още повече 
Може би играта му със светлината и сенките.
Може би животът във всяка една мазка.
Може би способността му да представи един обект по стотици начини.
Или всичко накуп…
Не знам… Знам само, че картините му винаги ме радват 
Надявам се да съм зарадвала и вас!
Edit: Пък Уордпрес тотално ми разбърка картините 
А може би навяват спокойствие в душата ти? А и цветовете са прекрасни.
Харесват ми и на мен картините на Моне.
вили
ноември 24, 2008 at 5:30 pm
Жени
ноември 24, 2008 at 5:43 pm
мдам, много интересен!
Lady Frost
ноември 24, 2008 at 6:27 pm
Има ли значение „защо“. Важното е да радват сърцето ти и да топлят душата ти. „Не се описва с думи – то се усеща.“
Mari-ana
ноември 24, 2008 at 10:01 pm
мари ми взе мисълта … няма значение що ти влияят така, важното е, че те успокояват и усмихват!
deni4ero
ноември 24, 2008 at 11:31 pm
Страхотно, наистина. Е, предпочитам масло пред акварел и Търнър пред Моне (ако все пак ще е акварел де) но наистина има нещо неповторимо в тези картини. Лично на мойта изпилена инженерска глава ми действат като да гледам китайски акробати. Мисля си „как мамка му го правят!?“ ,-)
Радо
ноември 24, 2008 at 11:52 pm
Денич4еро, Мари, ами на мен това ми е един от основните проблеми- че прекалено много мисля и не се оставям на самото чувство. За щастие напоследък правя сериозни крачки в преодоляването му
Радо, пак ме разсмя и пак ме шашна и … Признавам Търнър има много впечатляващи работи, ама Моне ми е слабост
Пък и моята неинженерска глава обикновено така реагира
Жени
ноември 25, 2008 at 10:26 am
Харесвам зимите на Моне. Не че не харесвам всички зими, но неговите са меки, тихи, истински…
Павка
ноември 25, 2008 at 10:49 am
Знаем те тебе. Повелителко на зимата, знаем те
Жени
ноември 25, 2008 at 9:15 pm
На мен любима ми е жената с чадъра. Но половината картини не ги бях виждала.
vilford
ноември 26, 2008 at 7:25 pm
Затова ги показвам
Жени
ноември 26, 2008 at 10:21 pm