Tя се облече в черно още сутринта. Вечерта й предстояше важна задача и не можеше да си позволи грешки.

Денят мина традиционно в усмивки и никой не заподозря какво се случва в мислите й.
А те за миг не спираха, блъскаха се и отново набираха скорост.
Два месеца продължаваше това й състояние…

Днес беше нощта, в която щеше да го направи…

Вече беше тъмно. Тя прибра косата си, облече черното яке и сложи ръкавиците.

Той малко закъсня, но това й даде време още веднъж да обмисли действията си.
Качиха се в автобуса и след 15-20 минути бяха пред голямата сграда.

Слезнаха по стъпалата и влезнаха в сумрачната стая.

Не бяха разменили много думи, но това беше добре дошло за нея… Гласът й трепереше…

Нямаше време за губене… Ruger MK-4 беше в ръцете й.

Дори не потръпна.

Три куршума в сърцето.

Тялото падна..

Тя се наведе и взе една от гилзите

Тя

Остави пистолета, взе якето и чантата си. Не виждаше тялото, но знаеше, че Той още дълго ще остане в сърцето й…

Поразходи се в студа, докато спря да усеща миризмата на барут… И влезна в близкия бар.

Поръча си коктейл… “Убийство в мрака”…