Just my blog

Ще бъде за мъничко- обещавам.
Просто ми предстои една тежка седмица, за която ми е нужна повечко концентрация и по-малко интернет

Отлим с „Бързата кола“ на Трейси Чапман… (оказа се, че не само аз харесвам гласа й )

Рождените ми дни никога не са били сред специалните дни през годината. Никога не съм правила големи купони и тържества. Обикновено са минавали в семеен кръг и са се отбелязвали не за друго, а защото мама има имен ден на същия ден, а сестра ми- рожден ден няколко дни преди моя.
До един момент ми беше малко криво за това, особено когато исках да се получи нещо хубаво, а това не се случваше.

Само няколко примера за „провалени“ (б.р.- в кавички, защото така или иначе непланувано нещо не може да се провали…) рождени дни:

• преди 6-тия ми рожден се ражда сестра ми- мама в болницата, празнуващ някъде тати, а аз- сама вкъщи с баба
• през ученическите години все се случваше да сме във ваканция- или официална, или по-късно самосиндикална
• за 18-тия рожден имах големи планове- за първи път. В крайна сметка около две седмици преди това животът ми се попреобърна (добре де- преобърнаха го). Не нещо чак толкова особено, но беше, както казваме по нашия край- кофти тръпка… и не ми се празнуваше.

После свикнах и дори не ми правеше впечатление…
Последните години много се радвам на смс-ите и дори си ги пазя до Нова година (колко хубаво, че двата празника са почти точно през 6 месеца ), но до там- най-много да изведа и почерпя приятели- без особена подготовка.

Стига толкова… Моите рождени дни наистина не са ме вълнували твърде.

Обаче тези на другите… Е това е нещо друго…
Каква подготовка, какво търсене на най-подходящия подарък и после пожеланията- особено ако човекът е специален.. И после най-хубавото е да видиш радостта в очите на скъпия човек- едно от най-хубавите чувства е това да си зарадвал някого

Има и още една категория рождени дни- тип „Рожден ден на куклата ми Барби“
Не знаете какво е това? Ами същото- напълно буквално.
Като бяхме малки си играехме с барбита. И често ня някоя от приятелките й хрумваше, че утре някоя от куклите й има рожден ден. И започваше една трескава подготовка- украса, торти, празнично облекло, че дори и подаръци…

На такъв рожден ден ми прилича и отбелязването на годишнините на блоговете. И в памет на доброто старо време нямаше да отбелязвам годишнината на моя.

Обаче си промених решението и реших да му/си подаря това.

След статията за моя Класен и неговите реплики, искам да споделя и няколко неща от Университета. И по-скоро от доцент, която прави европейското право особено колоритно. Пиша тези неща с огромно уважение и без грам задни мисли- това са бисери в буквалния смисъл на думата!

Малко ми беше трудно да подбера какво да напиша, защото нещата са в определен контекст, но все пак… (Само леко въведение в ситуацията- в момента си говорим за договорите за ЕО и ЕС, присъединявания и т.н.):

• За отношенията потребител-производител/търговец: „Българите не могат да се примирят, че европейците предпочитат картофите белени, а не с половината нива по тях.“
• За изобретателността на българина: „Българинът е единственият, който може от гарсониера да направи тристаен апартамент… Разширява балкона, банята става детска, антрето го използва там за каквото иска…, а ако достигна второ ниво, може и кабинет да има.“
• За гордостта на българите: „…Пък ние разправяме, че много преди Колумб до Новия свят са достигнали българи… и то куци“
• За журналистите: „Списъкът за визовия режим беше наричан „черен“, „страшен“, „101 далматинеца“ (държавите в списъка са 101)…“
• За германците и свободната търговия: „В Дижон правят една много приятна сладка напитка от касис. Но германците нали се притесняват за здравето на народа и да не би немецът да се налюля, забраняват дижонския касис.“
• За британските депутати: „… и се биха нервните англичани. Те са го предвидили преди 300 години. Разстоянието между опонентите в Парламента е точно две саби… Но сега явно са по-пъргави.., и се влачат за реверите“
• За нея: „Това ми напомня на мен… Сложиха ме на чин до най-доброто и послушно дете в класа и след два месеца му намалиха поведението.“ 
• На края на лекцията: „… И тъй като познавам добре изкуството на южноамериканските сериали, ще разберете дали Изабела е бременна, следващия път.“

Главата ми щеше да се пръсне…

Случвало ли ви се е да ви боли глава, ама от емоции- хубави емоции, от много смях и усмивки?
Е, на мен ми се случва понякога.
Снощи пак.

От април се каня да гледам „Укротяване на опърничавата“ на Мариус Куркински. Бях направила и план, така че да го гледам с цялото семейство… Ама не се получи.
После, признавам си, позабравих постановката, докато през октомври на ме връхлетя отново вдъхновението да я гледам.
И започна едно чакане на подходящото време и билети…

Намерих го това време, успях да купя и билети (на едни от най-добрите места.)
Щастлива и доволна, поканих, когото трябваше и зачаках деня, в който ще открия сезона…

Този ден беше вчера (всъщност си беше вечер )
Бях посрещната след работа и бавно потеглихме към Сатиричния.
Кратка разходка, после кратко изчакване, че бяхме подранили… И залата.

„-Хм, странна врата- до аварийния изход има маса и бутилка на нея…“
А аз нищо особено не видях… и сбърках. Точно около тази маса започна действието и през следващите минути се чудех дали не съм объркала постановката- това не беше „Опърничавата“ на Шекспир… И така и си беше- това е „Опърничавата“ на Мариус.
Следващите няколко часа бяха изпълнени със светлини, усмивки…

Главата ми щеше да се пръсне… Прочетете остатъка от публикацията »

След много тежък ден, тази песничка ме усмихна

Специален поздрав за deni4ero и Niili, а и всички други фенове на Боно и U2

Преди няколко месеца, всъщност вече стана почти половин година, говорих за промените, които съм предприела, за да се освободя от мрачното настроение. Това настроени отдавна е в архива, но има нещо, което всеки ден ми припомня за тази статия, а именно Моне.

Всъщност откакто показах тогавашния си десктоп, някой всеки ден ме намира с „monet“, често по повече от веднъж. Та реших, че е крайно време да пусна статийка за любимия ми художник Клод Моне (Claude Monet)

И тъй като не обичам да вземам на готово чужди творения оставям два линка към любимата Уикипедия – на български и английски и вместо биография ви представям няколко от любимите ми картини на Моне.

Прочетете остатъка от публикацията »

Прочетете остатъка от публикацията »

Днес съм на рок вълна 

Поздрав!

През годините в училище съм имала много учители. Някои от тях определено оставиха следа в живота ми и дълго ще ги помня. Вярно е, че с някои и все още сънувам кошмари, но това е друг въпрос

Преди няколко дни бивша съученичка ми припомни за форум на класа, който беше направила преди да завършим. Разглеждайки го, попаднах на нещо, което ме просълзи от смях, а именно колекция от 225 бисера на нашия Класен- учител, вглъбен в математиката, за който дори покашлянето беше опит за саботиране на часа…

Та г-н Николов е един от учителите, които никога няма да забравя. Беше ни 5 години учител по математика, последните 3, от които и класен. Не бих казала, че ме/ни научи на математика, ама беше непресъхващ извор на бисери, от който не спирахме да черпим Накрая същата съученичка събра старите тетрадки и листи и ги напечата (Наде, благодаря!) ;)
Прочетете остатъка от публикацията »

The Family Tree- Venice

Now as we say goodbye
To one of our own
We may be lonely
But we’re not alone
Though the leaves will fall
And the tears will flow
May it always comfort us to know
The family tree will always grow

Father down to son, mother to daughter
Thicker than water, we are made of this
From the Earth we rise
To the Earth returning
We’ll keep a candle burning
For the ones we’ll miss

And when we say goodbye
To one of our own
We may be lonely
But we’re not alone
Though the leaves will fall
And the tears will flow
May it always comfort us to know
The family tree will always grow
It’s stronger than the wind can blow
The family tree will always grow