Ново двайсе
Много слънчево и емоционално минаха почивните дни. То не бяха усмивки, не бяха срещи и запознанства.
Едно от тях обаче стана причина за сегашната публикация.
Та, запознах се с Дачи (LeeAnn, ако някой още не се е сетил
). И само при въпроса ми за народните танци, които знаех, че посещава, тя каза, че от утре (днес) започва начинаеща група и ме покани…
Аз естествено веднага се съгласих.
Истината е, че едно от нещата, с които се занимавах през ученическите си години бяха народни танци.
И ми беше толкова хубаво, защото музиката ме кара сърцето ми да бие ускорено и краката ми сами да танцуват. Е, признавам си, че може и в кръвта да ми е, че татито е бил 12-13 години солист в танцов ансамбъл, но това е друг въпрос…
Важното е, че аз се съгласих да отида и го направих.
Така или иначе си търся, къде да ходя на танци в София от миналата година и поканата на Дачи ми дойде като знак, че трябва отново да се срещна с народната музика. Ама по-сериозно да се срещнa.,.
И се срещнах
Мястото е Клуб по народни танци „Чанове“. Хората са симпатични. Танците са омагьосващи.
На първата репетиция не се включих, но от следващата съм на линия.
Леле как ми се танцува, просто нямам думи.
Наистина в началото може би ще ми е мъъничко скучно, но като гледам с какво темпо преподават, бързо ще минем на сериозните хорца.
Защото всъщност в „Чанове“ се танцуват хора, а не както аз съм свикнала до сега- танци с хореография.
И на мен това ми е много вълнуващо
Общо взето това мога да кажа за момента- първо, защото още нямам достатъчно думи от вълнение и второ, защото още нямам достатъчно впечатления ![]()
Но обещавам да събера и пак да разказвам
Тръгвам на народни танци
Благодаря ти, Дачи!!!
Оп, браво на момичетоооооооооо
))
Танцувай, танцувай
Le_Grand_Elf
септември 23, 2008 at 11:39 pm
Eх, Жени, миличка! Казах ти да си вземеш цвички за първата репетиция!!!
А Дачи… За Дачи може много да се говори, затова по-добре да замълчим.
vilford
септември 23, 2008 at 11:41 pm
И после да не вземеш пак да кажеш нещо лошо за есента!
Svetlina
септември 24, 2008 at 12:09 am
Така е г-н Елф, някои рисуват, други танцуват
Вили, аз малко си разтегнах някакъв мускул и затова пропуснах първата тренировка- по-скоро се кикотех от страни
Светлинче, нищо лошо вече- убеди ме още в понеделник
Жени
септември 24, 2008 at 12:12 am
хм, че говорете за Дачи, да науча и аз нещо ново
Хехе, Жени, УДОВОЛСТВИЕТО е мое!!!
И аз ти благодаря
LeeAnn
септември 24, 2008 at 9:05 am
Диана
септември 24, 2008 at 9:22 am
Е, изнедатата си я биваше! Браво!!!
И ако трябва да си го кажа по моему – не мирясваш, докато не си запълниш времето до последната секунда. Все пак е по-добре от скокове, летене,татута и не знам още какви ли не щуротии…
Павка
септември 24, 2008 at 9:46 am
А, Павка, чакай, чакай…
Летено предстои – предвидено е за април-май, като се постопли и раззелени, че да е по-приятно.
LeeAnn
септември 24, 2008 at 9:47 am
Мила Павка, скоковете, татутата, летенето са в съвсем различна категория от „запълването на време“, така че се готви- преговорите продължават
Жени
септември 24, 2008 at 11:55 am
Татута, а?! Жениииииииии, айде малко да те разкрепостя
)
Тръгвай с мен, ще си направим по една… хм, пеперудка на бедрото
Le_Grand_Elf
септември 24, 2008 at 1:27 pm
Шшшштт, тихо, че мама ей сега ще се появи и ще дърпа и моите, ама и твоите уши
Жени
септември 24, 2008 at 1:31 pm
На елфите ушите се не барат! Оттам идва цялата магическа сила
)
Пък мама, ще я убедим с добро, спокойно
Le_Grand_Elf
септември 24, 2008 at 1:34 pm
Жени
септември 24, 2008 at 1:40 pm
Когато някой реши да си троши главата – нека, негова си работа, ноооо… когато някой реши да си троши здравето – нееее, не съм съгласна.
И ми докажете, че татуировките са „полезни за вашето здраве“.
Павка
септември 24, 2008 at 1:58 pm
хихихихихи
deni4ero
септември 24, 2008 at 2:18 pm
Ама никак не е смешно
Добре де- малко
Жени
септември 24, 2008 at 2:21 pm
ми! не е смешно … смешно е
да не говоря за изникналата картина в съзнанието ми как госпожа майка ти идва с ръце на кръста, пита кой е Елф-а, той се крие, навел се зад фикуса, но изведнъж изкача Павката и вика, сочейки го: „Ето го, госпожо майко, този калпазанин с елфските уши зад фикуса“ Тогава госпожа майка ти си взима един стол, качва се на него и започва да му дърпа ушите, незапозната с „на елфите ушите се не барат“ и глуха за воплите му, молбите на дъщеря й, но, окуражавана от някое джудже да дърпа по-силно.
Е, па, баш смешно си е …
deni4ero
септември 24, 2008 at 7:15 pm
Кога се сгоди, кога почна и хоро за сватбата да учиш
Тежко му на мъж ти
Радо
септември 25, 2008 at 12:23 am
пък забравих друго да допълня, Павка – да си трошиш главата и да си да си трошиш здравето … чини ми се, май е едно и също
deni4ero
септември 25, 2008 at 1:13 am
Радо, ти пък си много информиран, тц-тц-тц. По срещите не ходиш, ама клюките знаеш
deni4ero, вЕрвай ми, за Павка това са две ама съвсем различни неща- тя е готова някак да преглътне летенето или дори скок (с бънджи), защото тогава (според нея) може просто да си строша главата и до там- няма страдание, няма тревоги и за нея

А за татуто- е, там вече (пак според нея) бих могла да обрека себе си (и кожата си) на вечни страдания….
…Майки, какво да ги правиш
Като част от отбора на децата, да ви кажа, че понякога е много трудно човек да се справи с вас
Жени
септември 25, 2008 at 7:03 am
Всички започнахте да се месите на Жени – хайде и проекто-свекървата да вземе отношение. (учудващо е, че съм последна, всъщност)
1. Предполагам LeeAnn е успяла да те убеди (в коментарите при Василев), че парапланера има много повече предимства пред бънджи-скока. Ако ти се иска и ти харесва свекича разрешава, НО ако някой те държи за ръчичка (за морална подкрепа) преди полета, ако Дачи ти избере пилота за тандем и ако някой те чака на поляната като се приземиш да те гушка и да ти казва колко си смела.
2. Татута. Жени, една уважаваща себе си жена не може да си позволи да ходи цял живот с една и съща татуировка. Еднообразието е враг на жените (и на Жени). Има временни татуировки за тази цел. Освен това всеки път, като решиш да слагаш нова, можеш да позволяваш на този, които те глези и угажда най-много, да ти я сложи (но само срещу сериозни заслуги).
3. Можеш да правиш всичко, което искаш и те радва, но първо ми се обаждай, да те подуча как да извлечеш максимална полза. (ей, развалих хубавото дете с тези съвети)
4. Не слушай много-много какво те съветват другите (аз също съм от другите)
vilford
септември 25, 2008 at 8:48 am
Изцяло поемам заръките на свекич по т. 1
LeeAnn
септември 25, 2008 at 10:45 am
„Като част от отбора на децата, да ви кажа, че понякога е много трудно човек да се справи с вас “
тц, тц, тц, тц, тц, тц, тц …
deni4ero
септември 25, 2008 at 2:54 pm
Е, мила ми, Дени4еро, ще се наложи по-дълго обяснение за разликата между трошенето на глава и здраве. Когато имаш дъщеря, която от 7 годишна е напълно самостоятелен човек, свикваш с много неща. Тя просто идваше и ни информираше, че ще се е записала на кръжок за плюшени играчки (забравила съм името му), на вероучение, на хор, на танци, на астрономия. Искаше пари за курсове по компютри, испански, история, а за колко ли още неща не се сещам. Всяка нейна минута трябва да е запълнена до последно.Та за нещата, които иска да свърши, тя просто решава и го прави. Но има неща, за които мисля, че могат да навредят на здравето й, и там наистина се намесвам сериозно (или поне си мисля, че е така).
И все пак, на всекиго пожелавам такава дъщеря!
Павка
септември 25, 2008 at 4:53 pm
Павка, обръщам се към теб от позицията на родител на две девойки, почти като твоите – на 8,5 и 14,5 години.
Бих искала да те успокоя относно летенето. В никакъв случай не бих си помислила да подложа Жени на риск. Знам, че звуча сериозно и че разговора тръгна на майтап, но знам, че в главата и душата на една майка нещата не са винаги толкова розови, колкото се струва на останалите.
та, без да отегчавам аудиторията: аз и съпругът ми летим от три години, а децата – и двете – от две години. Вече имам достатъчно опит, за да преценя кое (и кой) би било опасно за тях по отношение на летенето в парапланер-тандем и кое не.
Когато се стопли и Жени реши да лети, ви каня да дойдете двете. Хем ще се запознаем, хем ще те запозная с хората, които смятам за опитни и способни да возят Жени, хем и ти ще се успокоиш и ще споделиш емоцията с нея.
Жени, извинявай за дългия коментар, но не искам мама да остава с впечатление, че си се събрала с някакви ненормални диваци
LeeAnn
септември 25, 2008 at 5:26 pm
Амиии Деничерооо, какво да ти кажа
Дачи, не се притеснявай за коментара
Мила Павка,


Обичам те 
първо- забравила си кръжокa по математика и този по биология
второ- мисля, че през годините съм доказала, че можеш да ми имаш доверие. Вярно е, че на моменти ми идват разни щури идеи, но не помня до сега да съм правила нещо опасно за живота и здравето си. Не мисля и за напред да го правя- успокой се най-накрая
Вече съм на 20, пък и отгоре, а ти само си знаеш колко по-щури неща от мен си правила на тази възраст
Никога не си била мърмореща майка- недей и сега
Точка.
Жени
септември 25, 2008 at 6:13 pm
Дачи, Жени винаги е имала много точна преценка за хората и винаги нейните приятели са били и мои приятели. Напълно й вярвам. А за щурите идеи – стига да има кой да я подкрепи, не знам до къде би стигнала.
Жени, нито гък повече за моите щуротии.
И последно – мърмореща майка ставам рядко. Няма да си развалям имиджа на лоша майка, нали?
Павка
септември 25, 2008 at 6:25 pm
Ааа, няма и нужда- за къде е човек без лоша майка?!…
Жени
септември 25, 2008 at 6:34 pm
Дачи_ГУШ(Жени + Павка)
LeeAnn
септември 25, 2008 at 10:27 pm
аз, като една изчеткана блондинка, съвсем-съвсем наскоро разбрах за родствената ви връзка, която мислех, че е на оснава семейни приятели, ама съм си тъпо блонде, кво да го правиш. Павка, много добре те разбирам, ако и моето Дениче още да не ми сика пари за кръжоци, тя прави други неща, от които прическата ми си стои перманентно рошава, което, разбира се, далече не надминава твоите преживявания с това щуро Жени, както се оказва. Жива и здрава да ти е, все така щура, повече усмихната и да ти е утехата на мама. Макар че си мисля да си мърмореща мама, това не винаги е лошо. ПОмня моята мама как мърмореше и как е била права. Но и друго се сещам, нещо, което ме спира – тя никога не ми е предала някой нейн страх. Това се опитвам и аз да направя с Деница – да не се страхува от гръмотевици, от паяци, етс … Така че, Жениче, слушай мама, слушай Павка, има за какво
много се извинявам за дългия коментар и аз, ама, кво да ме правиш … ще четеш
deni4ero
септември 26, 2008 at 12:28 am
Дени4еро, късното разкрите на връзката, няма нищо общо с блондето. Просто аз съм по големите, добре пазени тайни
ГУШ на всички вас !!!
Павка
септември 26, 2008 at 9:11 am
то, Павка, аз случайно разбрах
мерси за гуш-то
deni4ero
септември 26, 2008 at 2:33 pm
Аз… да се протегна ли сега и да размътя водата
)))))))))
Много сериозно стана тука
Жени, звънкам ти по-късно тази вечер, за да си уговорим срещата за… онова място, нали се сещаш
Le_Grand_Elf
септември 26, 2008 at 6:22 pm
Елф, просиш си боя, да знаеш. Не от мене …
deni4ero
септември 27, 2008 at 1:09 am
Мили г-н Елф, да Ви кажа, че ако продължавате в този дух, и аз даже няма да мога да спася вълшебните Ви уши
.
Жени
септември 27, 2008 at 10:24 am
Ааааааааа! Аз като шеф ще се опитам да спася поне краката.
Svetlina
септември 27, 2008 at 11:14 am
Хубава дискусия сте си спретнали. Интересно ми стана. Павка и е права и не е. Наистина си струва да жертваш имиджа си на готина майка за да защитиш детето си от нещо с дългосрочни последици, но мисля, че в случая не е достатъчно информирана.
Статистически по-опасно е да се качиш на автомобил отколкото да скочиш с бънджи, че дори и да летиш с парапланер при контролирани условия и в присъствието на опитен специалист. А със съвременните мастила най-големият риск при правенето на татуировка е няколко дни съвсем леко възпаление на кожата (което всъщност се случва много рядко). Освен това мога да дам пример за още няколко неща, които са много по-малко полезни за здравето от татуировките, но се правят масово без да прави впечатление на никого – грим, обици (и всякакви пиърсинги), боядисване на коса… Също неща без практически смисъл, също неща вредящи на здравето и правени от суета. Сега бихте казали – те са временни. А една татуировка ако е на място, което човек може да избира дали да покаже или не всъщност ще бъде видяна от по-малко хора за целия живот отколкото една лилава коса за месец да речем. А и реално погледнато ако не се вижда на кого му пука дали е там?
Мъничка забележка имам и за коментара на Вилфорд – една истинска дама едва ли би си направила и временна татуировка, при положение че избледнява много дълго и през това време изглежда ужасно.
BugBear
септември 27, 2008 at 6:00 pm
BugBear, много ти благодаря за подкрепата
Жени
септември 27, 2008 at 7:02 pm
Изцяло подкрепям BugBear, но понякога недостатъчна информираност е по-добра от пълната информация за нещата.
А г-н Елф да внимава в картинката!
Павка
септември 29, 2008 at 11:34 am
[...] отидох на репетиция на клуб “Чанове”. Бях се заканила от две седмици, но реших да не рискувам и да се преборя първо с [...]
Танцииии « Over the rainbow…
октомври 8, 2008 at 3:15 pm