Светлина много сериозно ме вкара в размисъл с новата верижна реакция.

Идеален… Абсолютен… Тези думички не ги харесвам.
По-скоро не мисля, че някъде изобщо съществува нещо такова. Затова и първоначалната ми мисъл беше да откажа да се включа.

Честно казано и сега, докато пиша, се колебая дали изобщо ще публикувам това нещо.

Знам, че става въпрос за моя идеален свят и за това аз как виждам нещата, ама това “идеален” продължава да ми дразни съзнанието.

Винаги съм си мислела, че не е добре човек да е постоянно щастлив. Затова и никога не пожелавам на приятелите си  цялото щастие на света или сбъдване на всички мечти. Какво ще разберат те от Щастието, ако пожеланието се сбъдне?… Нали ако сме непрекъснато щастливи, ще спрем да се радваме на малките неща?…. Това е едното.

Другото е, че ме е страх да мечтая. Някъде и при Диана го бях споделила, но не помня точно къде…
За да ви разкажа за моя идеален свят, трябва да се пренеса в нереалното. Пък мен ме плаши пренасянето в този свят. Страх ме е, че докато съм там някой ще ме разтърси и после дълго няма да мога да се възстановя (нещо като при сомнамбулите- нали знаете, че не е добре да се будят рязко…). Страхувам се, че отида ли прекалено далеч, реалността после ще ми изглежда сива (пак), а аз тъкмо започнах да мисля малко по-цветно…. С две думи- голяма пъзла съм на моменти….

И още нещо- не ми се иска да говоря за световния мир, опазването на природата- не, че не то не трябва да е част от идеалния свят, ама подбни реплики ме пренасят в последния кръг на конкурсите за красота… 

……………Размисъл…………………

Отново се връщам към публикацията, че чак сега видях заканата на Светлина.

Не изтрих по-горното, за да е по-ясно написаното долу.

Всъщност аз харесвам света си в момента- щастлива съм и си се усмихвам :)
Имам семейство, което ме обича, заобиколена съм от добри хора, имам хубава работа, уча (е, не точно сега, де) това, което исках…

За да бъде оптимално най-добрият, ми трябват само още няколко неща:

  • още малко свободно време, което мога да подаря на Душата си, че нея милата я позарязах напоследък. Колкото и смешно да звучи си мисля, че всеки трябва да си отдели такова време. Време, през което да порадва сетивата си, чрез тях и Душата…
  • възможност да се виждам малко по-често с мама, тати и сестра ми, че съвсем се забравихме…
  • капчица любов- само толкова ми е достатъчно, за да я превърна в нещо по-голямо :)

Това ми стига…

Надявам се Светлина да е доволна ;)

Сега е ред на Диана, Вили (Шувили) и Астилар да се включат с техните идеални/ абсолютни светове.