Признавам си, яденето и храната никога не са ми били изкушение. В един период от ранния ми живот на майка ми, горката й е било особено трудно да вкара каквато и да е храна в иначе голямата ми уста. За сметка на това пък много обичм да готвя. Е, не някакви засукани неща като Светлина, ама все това-онова мога да измисля
Първарта част от настоящия пост е по вина на astilar. Нейният пост ме върна към първите ми кулинарни опити.
Всъщност още на 6-7 бях особено горда, че мога да готвя 7 вида яйца. В първи клас още трябваше да се справям сама с обедната си “прехрана”. Е, мама почти винаги ми оставяше нещо, ама кой ги яде такива. Добре де, някои дечица може и да ядат, но аз не бях сред тях. Аз трябваше да добавя нещо, да променя или направо да сготвя нещо ново. Няма да крия, че не винаги опитите ми са били успешни… (Тук мама да не чете)… Няколко свършиха в тоалетната, други бяха с мъка изядени (и после болеше коремчето, но все пак, нали човек се учи от опита
На 10-11 вече забърквах първите си сладкиши- мам никога не е обичала да прави такива неща, така че аз поех нещата в свои ръце- то не бяха негърчета, бързи кексове и торти с маслен крем, то не беше чудо.
През последните години нямах много време да се развихря в кухнята, но ако мама не можеше да измисли какво да вечеряме, се притичвах на помощ или с моите бутерки, или със спагети Карбонара (от онези с полуготовия таен сос
) и никой не се е оплаквал. Имам обаче и няколко манджички, които си ги правя лично.
И тук стигаме до задачката-закачка, която аз лично получих от Дени4еро .
Нийли ме изпревари с най-любимата ми, ама какво да се прави, все пак ми е най-любима, така че аз ще напиша рецептата за:
Моето гювече
Продукти: 100-150 гр сиренце, 50гр. кашкавал, малък до среден домат, 7-8 маслинки, чубрица, яйце
Първо се натрошава сиренцето (на едрички кубчета). Между него се наместват малки кубчета кашкавал. Ред е на доматите- пак на кубчета. Те пък се украсяват с маслинките (предварително се махат костилките). Поръсва се с чубрица, чуква се яйцето. В нормална печка става за около 20-25 мин., пък в микровълнова за десетина.
Забележка: За месоядните- може да добавите колбас по желание
Забележка 2: Внимавайте с яйцето в микровълновата- аз гръмнах около 5-6
Нещо бързо, леко и вкусно:
Картофи и домати на фурна
Продукти: картофи, домати, сол, олио, сирене за гарнитура (количествата са по ваш избор)
Картофите се обелват и нарязават на средно-големи кубчета. Доматите се режат със същата големина. Смесват се в тавичка с малко сол и се поливат с олио и два пръста вода. Гарнира се задължително със сиренце, пък може и айрян.
Забележка: Внимавайте с доматите, ако прекалите, картофите ще изглеждат неуврели- не е приятно
Яйчен остров в Червено море:
Продукти: 2 домата, яйце, 1с.л. брашно, 1 ч.л. сол, захар, вода, мазнина
Доматите се настъргват на ренде и се слагат в дълбок тиган, може направо тенжерка и се оставят да заврят. Брашното и захарта с еразтварят във водата и постепенно се изсипват във врящите домати. Добавя се сол и се разбърква, докато се сгъсти. Чуква се яйцето и се оставя докато се свари.
Забележка: За почитателите на зелентии- може да се поръси обилно с магданоз.
Забележка 2: Внимавайте яйцето да не залепне, че после е голямо търкане.
Нещо сладко:
Бисквитена торта с банани
Продукти: пакет или два обикновени бисквити, пакет нишесте за крема (за тази торта специално препоръчвам ваниловия на онази докторка), мляко и захар според опаковката, малко мляко за бисквитите, два банана.
Правите крема. Бисквитките се потапят в млякото и се редят според съда, който ползвате. Залива се с крема и се подреждат бананите, нарязани на кръгчета. Пак бисквити, пак банани, пак бисквити и накрая крем. Оставя се в хладилника да стегне. Украсата е по желание и според въображение
Забележака: Задължително си преценете време за хладилника, че така хубаво се разпада, ако не е хубаво стегнала :)
The Специалитет:
Солена торта
За палачинките: 2 яйца, 500мл прясно мляко, брашно, щипка сол, щипка захар, 1 ванилия, масло за намазване.
За плънката: 5-6 кисели краставички, пакет извара, 2 с.л. кисело мляко, 200гр шунка, 2 кутийки майонеза (препоръчвам лека)
Разбърква се тестото за палачинките. Майсторски се изпичат 11-12 палачинки с еднаква големина и форма. Междувременно се мажат с масълце (маргарин е по-добре, че иначе става много течжко). К. мляко се разбърква с изварата, за да е по-лесна за мазане. Може да се добави и сол. Започва реденето: палачинка, извара, к. краставички на кръгчета, палачинка, майонеза, шунка на лентички и така до последната палачинка, която се замазва с майонеза. Украса! 
Забележка: Внимавайте с рязането- не е от най-лесните процедури
Забележка 2 (за Дени4еро): Тортата има и сладък вариант- ред бял, ред кафяв течен шоколад и тук-там банан. Само внимавай да са ти студени палачинките и не толкова течен шоколада, че е голямо мазане
А сега е ред на Диана, Вили и Павка (пак като коментар) да споделят своите вкусотии

14 comments
Comments feed for this article
юни 23, 2008 at 11:03 pm
вили
Мммм вкусотийки! Аз като почти последна да измрънкам, че някои ми откраднаха любимите ястия, но ще се справя и с остатъка от любимите рецепти. Утре да сте нахранени, защото вечерта ще ви сготвя празнично меню: за салата изненада, ….
юни 24, 2008 at 9:49 pm
Диана
Аз имам едно неповторимо и сигурно ще пиша само за него. Жокер – то е десерт! Защото не върви да пиша за пълнените чушки, мусаките и супите, дето ги готвя всеки ден!


Благодаря, Жени! Благодаря, Деничеро, че ме предизвикахте!
Играта щеше да бъде още по-забавна, ако онези – предизвикващите – после трябваше да пробват рецептите на следващите (или на предишните, няма значение)
Аз от твойте, Жени, си харесах Яйчения остров в Червено море. Никога не бях го чувала и ще го пробвам!
юни 24, 2008 at 11:40 pm
Жени
@Вили: Още чакам манджите
Рецептата иначе от баба я знам, ама съм си я направила по мой вкус (тя задължително слага магданоз).
@Диана: Името на Острова си е мое
Ти побързай с Неповторимото, че ми провокира пустото любопитство.
юни 24, 2008 at 11:52 pm
КУЛИНАРНА РАЗХОДКА « ВИЛИ
[...] само дегустирах, дойде и моето време за готвене. И така Жени ми подхвърли топката и аз седнах да помисля какво не [...]
юни 25, 2008 at 2:27 pm
Диана
Утре! Запазвам си утрешния ден за готвене (виртуално де). А в действителност съм предвидила да готвя у нас дробчетата на Муниконтин (Дробчета Муцирони). Даже съм обещала и на съседката (приятелката ми Калина, на чието рамо днес плаках) да дам да ги опита, защото не вярва, че с оцет ще станат хубави!
юни 25, 2008 at 2:50 pm
Жени
юни 25, 2008 at 8:46 pm
Svetlina
Я да си питам яли ли сте зелени гювечета и също така да задам ключовото: Жени, ти лук ядеш ли? Щото на дъното на гювечето върши идеална работа. Маминка прави пастет от извара и наситнени, направо може и смляни, печени червени пиперки, която идеално служи на мама да шари палачинковата торта.
юни 25, 2008 at 8:54 pm
Жени
Е, как ме хвана с лука- тц, не ям…
Червената чушка е страхотна идея- следващият път и аз ще пробвам
юни 26, 2008 at 8:13 am
Павка
Как се готви ядене без лук ? Това е най-голямата тайна в моята кухня.
От малка дъщеря ми отказваше да яде лук. Ако видеше едно лукче в манджата, тя вече не ставаше за ядене. През годините измислих хитринки – казаха ми една подправка с моркови, чушки, домати и ЛУК, магданоз и кервиз – всичкото чудо го меля и се слага повече сол.Та така спасявах положението. Другата тайна е ,че мразя да пържа. 21 години съпруга ми ме заплашва, че ще ме зареже, но така и не ме принуди да пържа. Мога да готвя дори миш-маш в йенска тенджера. Ако имате нужда от бързи и мързеливи гозби, които пъхаш в печкат и не ги мислиш, аз съм човекът. А пък другото вие си го знаете.
юни 26, 2008 at 1:12 pm
Диана
Павка, давай мързеливите гозби насам!
Но времето ми е кът. И то защото голяма част от него отива в разходки. (а още по-голяма в интернет) 
Много ми трябват такива рецепти. Аз също избягвам да пържа. А Анди и той не ядеше лук, ама една приятелка като ми каза, че ще направи анемия, да видиш как набързо го научих!
Иначе, не че съм от мързеливите
Във връзка с мързела се сетих какво ме съветваше мойта приятелка навремето: Никога не казвай: мързи ме, казвай: уморена съм!
юни 26, 2008 at 2:00 pm
Десертно отклонение « Панаира на Vira
[...] малини, сладкиши, чийзкейк — Диана @ 1:59 pm За Жени, Деничеро и всички останали с изтънчен вкус! Един [...]
юни 26, 2008 at 3:47 pm
Павка
Дид, вземаш йенска купа, месо,гъби,лук (той се появи в яденето когато голямата щерка замина да учи в София), марков, сирене,малко мазнина (а може без такава), измиваш продуктите, нарязваш ги на едро, поръсваш сол и подправки по избор, добавяш два пръста вода (когато е с пресни гъби и по-малко, че те пущат вода), пъхаш го във фурната и го забравяш. Аз правя различни промени на зеленчуците – картофи вместо гъби, сменям моркова с чушки – обичам да експериментирам, но винаги става вкусно. И което е по-важно и другите го харесват. В семейството ми се яде много сирене и то присъства често в яденетата, не само в разните там гювечета. А напоследък се пристрастих към копъра като подправка. Слагам го и в супи, и в задушено, ако някой има смелост да пробва. Това е за сега от мене!
юни 27, 2008 at 10:04 pm
Диана
Павка, това ще ми е манджата за утре! Ходих до Била днес за месо, а за останалото – ще направя някоя комбинация – според настроението и зеленчуците в хладилника.
май 28, 2009 at 3:28 pm
Студентска кухня « Over the rainbow…
[...] започнах с гювечетата, за които вече съм писала рецепта. При тях не са важно [...]