Achtung! Attention! ВНИМАНИЕ! Да НЕ се чете от хора със слабост към шоколад, ако нямат край себе си поне няколко парченца от сладкото изкушение…

Всъщност няма да съм прекалено многословна. Идеята да напиша следващите неща*, ми дойде по време на един разговор.

Школадови  въздишки  в  час  по  физика

    Задача 1: Пъхаш ръка под чина,открадваш си тайно парче шоколад и продължаваш усърдно да записваш задачите по физика. По цялото ти тяло се разлива мека топлина (Ха, наздраве) и 45-те минути изтичат неусетно, ускорителното движение ти се струва твой вътрешен ритъм. Намерете процента на вероятност!

    Решение:….Хм, почти невъзможно! Ще питам утре Кичка, какво е писала…

    Задача 2: Влиза Нели Танева (б.р. страхотен учител по физика, а и Човек в ГПЧЕ-то в Хасково), в обичайното слънчево, нетипично за физиците, настроение и вместо да почне да изпитва, поставя есе за 10 минутки на тема ”Шоколад”.

    Решение: Тука и Кичка няма да помогне… невъзможно…

    Пояснение към задача 2: Да, ама НЕ! Това е истината и няколко класа могат да ти го потвърдят. Всички писания се съхраняват старателно, а най-любимите ни (Благодарности на Васко от 11 д и на Христина от 9 а) публикуваме с надеждата да ти усладим деня….!

    Каква беше всъщност целта на цялата тая калорична вихрушка?

    Чиста проба провокация! И повод малко да разнообразим темите за есета…Търсихме алтернативен начин за подбор на кадри за бъдещия вестник – трябваха ни хора, които освен, че имат оригинални хрумвания, могат да ги изразят езиково достатъчно добре. Креативността на места прозираше явно и гъделичкаше всичко наоколо, но едно беше съвсем ясно:

    Споменаването на шоколада предизвика позитивни мисли и какаови асоциации при 99,9% от взелите участие. Не беше пренебрегната и ролята на кафеникавите блокчета като незаменим афродизиак.

    Други дори написаха най-добрите си рап-парчета! Обещаваме, като намерим надъхан и щедър продуцент, да ги извикаме тия рап-гиганти в кабинета на г-жа Стефка Младенова (лично послание към 11в).

    Само една реплика много ни обезпокои…(следва цитат):

    “Вие как мислите? Кое е по-добре – щастливо прасе или нещастна анорексичка?”

    Авторката няма да споменаваме, темата обещаваме да не коментираме     

  Ани

 

Така започна създаването на училищния вестник “Стената”, в който работиха страхотни хора и то с голямо желание, за съжаление не за дълго. Щях да пусна линк към сайта му, но със съжаление открих, че той вече не съществува. Затова и се наложи да материалите да бъдат прилежно напечетани (специални благодарности на Павка, която свърши тази задача) и след това представени на вниманито ти ;) 

Всъщност екип от млади ентусиасти се беше заел преди няколко години с трудоемката задача да направи ученически вестник. Имах щастието да присъствам на една-две от сбирките им в началото и искрено съжалявах, когато спряха издаването му. Онзи ден като се бяхме разговорили за шоколод, ми дойде на ум за това предизвикателство в час по физика: асоциации на “Шоколад” и за това реших да споделя тези статийки. Ето и едно от побликуваните произведения:

 

Шоколадови  въздишки  в  час  по  физика

    Едно момче със сексапилен шоколадов загар и едно момиче с изваяно шоколадово тяло спряха тъмните си шоколадови очи един върху друг. Тя се взираше в устните му – сладки като шоколад, а той си представяше как небрежно прокарва пръсти през къдриците й с цвят на шоколад.

“Шоколад.” – помисли си той.

“Шоколад.” – пророни тя и сладко облиза устни. Бавно тръгнаха един към друг, гледайки се настойчиво. Той се приближаваше все повече и повече, вече виждаше шоколадовата бенка на шията й. Тя беше на по-малко от метър разстояние от него - можеше да почувства как бие сърцето му.

    -   Аз съм сладкото удоволствие, жарката страст, неутолимият копнеж. А ти кой си? – прошепна тя.

    -   Аз съм  порочното желание, пламтящото чувство, неуловимото щастие. Нима ти си тази, която търсех?

    Вместо отговор тя впи сладострастно нежните си устни в неговите, а той обви ръце  около крехкото й тяло.

    Така се срещнаха Милка и Своге.

Христина Димитрова, (тогава) 9а

*Материалите са от в. “Станата”, бр.1, 2006 (ако не се лъжа). Надявам се, че авторите и колективът няма да ми се сърдят за публикацията- ако не е така, нека пишат ;)