Бях обещала, че отново ще пиша за Хор “Лира” и понеже изпълнявам обещанията си, го правя. Този път подкрепено с повечко снимков материал. :)

Както вече писах лагерите са мястото, където най-силно се усеща хоровият дух, затова реших да покажа какво се случва на наш лагер (NB! Четете надписите на снимките ;) )…

Ако попитате хорист каква е първата му асоциация за думата “лагер”, най-вероятният отговор, който ще получите, е “огън”. За огънят първо трябва да се съберат дръвца (добре, че имаме силни хористи ;) ) и след това да се стъкмят:

Преди да стане огън     Истински лагерен огън

Разбира се, огънят трябва да се поддържа. През годините това е била задача главно на Ивайло, Радо и др. Последната година тежката служба, в името на общото благо, бе поета от Лозко:

Лозко и огънят

Най-важни за настроението край огъня обаче са китаристите. Без тях лагерът на би бил това, което е:

Кольо (този път без китара), Жоро и Ивайло- едни от най-добрите    Срамежливото Гале трудно се съгласява да свири без Крум, а се справя прекрасно

Край огънят обикновено се стои до 1, 2, 3 през нощта. Това обаче не означава, че на другата сутрин се спи до обяд. Нашите лагери са творчески, което ще рече, че разучаваме и песни = на две репетиции на ден- сутрешна и следобедна- не е лесно, ама нали сме супер-хористи и се справяме с всякакви предизвикателства ;)

Обикновено тенорите (дъното в дясно) се грижат за настроението на репетиция...    ..., но когато трябва да сме сериозни, се опитваме да бъдем такива (на тенори им е най-трудно)

Въпреки репетиционния режим, имаме достатъчно свободно време за любими занимания:

Някои играят футбол (аз обикновено съм агитка),    други- шах (Марио и Ив. Пандулев- Петрово бърдо \'04)  а трети- сиртаки (аз и Ели- Върховръх \'06)

Картите са особено популярни   Дени (падащата) винаги е готова с оригинални общи игри

Миналата година имахме и театрална вечер:

Нова интерпретация на Червената шапчица- Бойко Борисов (Коцето) при бабата (Криси)  И още една- Вълкът-гей с мустачките (Наско) и невинен зрител от пибликата (Лозко), убити от Ловеца с Антигей-спрей

Настроението по време на нашите лагери е почти винаги на 100% (е, понякога се случва на някого да му е нещо криво, но се опитваме да ограничим до минимум тези моменти). Ето малко от нашите усмивки:

Най-важният човек- Стефка

Стефка и едни от най-сериозните хористи за всички времена- Дени, Златан и Асен  Ивето, Нина и аз

 Борис е доволен, че има достатъчно злояди хористки ;)  Развълнуван японец пее с нас любимата си песен на български- Хубава си, моя горо

По време на последната вечер имаме традиционна игра, измислена от покойния съпруг на Стефка- Запрян. Играта се състои във вързването на “зайците” двама по двама (с едно въже се вързва дясната ръка на единия с левия крак на другия и обратно с друго въже, като двете въжета се кръстосват). Целта е двойката да се отплете. Не си мислите, че е толкова лесно- нужни са изключителни акробатични умения (или поне така твърдят старшите хористи :P )

Докато зайците се мъчат,  ...и мъчат  ...и мъчат,

 

                           големите (тук аз) ги оплитат още повече с жокери         или просто им се хилят (Коцето на заден план).

 

След последната вечер, за жалост, идва време за сбогуване, последни снимки и потегляне към вкъщи.

Преди да потеглим- пред хижа Върховръх (2005)  и пред автобуса (Върховръх \'07)

И си мисля, че всеки, освен снимки, успява да отнесе у дома огромен положителен заряд, който да го топли до следващия лагер. :)

P.S. Опитах се да обобщя най-характерните моменти от един Лагер- да няма сърдити хористи, че не са се видели на снимка! А и очаквайте продължение на темата ;) 

P.S. 2 Специални благодарности на Крум, че ми изпрати снимките и най-вече на фотографите- Ники, Марио, Криси и др.  :)