За пореден път се убедих, че никак не е добре човек да разчита на последния момент, за да свърши нещо. Аз го направих- за прословутата контролна- и за момент нещата много да се объркат…

Всъщност бях оставила за снощи да прегледам по-сериозно най-трудния за мен материал. И всичко щеше да е наред, ако нямаше толкова рожденници на 8ми. Един от тях- момичето в стаята до моята. И имаше купон. В стаята под моята също имаше купон. В единият музиката беше народна, в другия- чалга. А аз трябва да чета за федерализъм, функционализъм, неофункционализим и други подобни.

Не успях да чета вечерта и станах много рано сутринта- и разбира се не ми стигна един час…

Хубаво е, че докато четях стигнах до няколко заключения:

1. Мисля, че съм се отървала от ученическия манталитет- докато си четях лекциите не ми пукаше каква оценка ще имам- беше ми интересно да чета и се радвах, че разбирам за себе си нещата, които чета, а нали това е смисълът на академичното образование?

2. Последните дни ме мъчеха едни мисли за това дали съм избрала правилната специалност, но тази сутрин с идването на разбирането, започнах отново да си я харесвам (курсът, за който учех, а много тематичен- История на европейската интеграция).   :)

3. (Това не е толкова хубаво, амааа) Струва ми се, че скоро няма да се справя с навика си да оставям всичко за последния момент- добре, че за сега се справям. ;)

И все пак, когато можете- не си оставяйте работата за последния момент- винаги може да се появи някоя спънка!