За пореден път се убедих, че никак не е добре човек да разчита на последния момент, за да свърши нещо. Аз го направих- за прословутата контролна- и за момент нещата много да се объркат…
Всъщност бях оставила за снощи да прегледам по-сериозно най-трудния за мен материал. И всичко щеше да е наред, ако нямаше толкова рожденници на 8ми. Един от тях- момичето в стаята до моята. И имаше купон. В стаята под моята също имаше купон. В единият музиката беше народна, в другия- чалга. А аз трябва да чета за федерализъм, функционализъм, неофункционализим и други подобни.
Не успях да чета вечерта и станах много рано сутринта- и разбира се не ми стигна един час…
Хубаво е, че докато четях стигнах до няколко заключения:
1. Мисля, че съм се отървала от ученическия манталитет- докато си четях лекциите не ми пукаше каква оценка ще имам- беше ми интересно да чета и се радвах, че разбирам за себе си нещата, които чета, а нали това е смисълът на академичното образование?
2. Последните дни ме мъчеха едни мисли за това дали съм избрала правилната специалност, но тази сутрин с идването на разбирането, започнах отново да си я харесвам (курсът, за който учех, а много тематичен- История на европейската интеграция). :)
3. (Това не е толкова хубаво, амааа) Струва ми се, че скоро няма да се справя с навика си да оставям всичко за последния момент- добре, че за сега се справям. 
И все пак, когато можете- не си оставяйте работата за последния момент- винаги може да се появи някоя спънка!
25 comments
Comments feed for this article
април 9, 2008 at 10:03 pm
vira111
Не точно по темата, но като каза, че си мислила за това, дали си избрала правилната специалност – дъщерята на моя приятелка учи европеистика, само че в НБУ. Допреди тя да отиде там аз дори не знаех, че има такава специалност (моят факултет е друг – биологическия). Но остана изключително доволна и не съжалява (като имаш предвид, че всъщност искаше да учи право).
април 10, 2008 at 8:38 am
Жени
Аз си исках европеистика и ми беше първо желание- бях изключително доволна като ме приеха. От нищо не мога да се оплача, просто в един момент се замислих дали ще се справя именно с европейските неща (интеграция, политика, право)- сега пак си върнах надеждата
P.S. Много хора не са чували за европеистика и като им кажа какво уча даже ме гледат със съжаление, но това спря да ми прави впечатление
април 10, 2008 at 8:39 am
Павка
Когато от някоя своя грешка си извличаме поука, е добре. Но когато от една и съща грешка, многократно си извличаме една и съща поука – никак не е добре. Опитай се понякога да спазваш съвета, който даваш на другите.
Успех !!!!
април 10, 2008 at 3:07 pm
deni4ero
звучи много интересно европеистика, верно, доста учене си требе, ама, не е ли малко трудна реализацията? То … на кое ли не е, де, ама … освен на сладоледаджията – яхваш едно колело …
април 10, 2008 at 6:06 pm
Жени
Трудно си е, ама не сме чак толкова хора и осигуряват стажове и после редовна работа (поне така се говори). Ако не друго, учим по-сериозно езици- една магистратура и ставаме учители
Иначе като профили в трети курс си избираме правен, икономически или медиен профил, т.е. и към тези области може да се ориентираме
април 10, 2008 at 8:39 pm
deni4ero
еййй, така хубаво го обясни, чак ме доядя, че не съм го знаела аз, когато учех … ихххх … да го беше направила скучно, деее …
април 10, 2008 at 9:12 pm
Жени
И да не ти се вярва може и по-скучно да звучи- добре, че поне лекциите са интересни. Пък и с готини колеги възприемането на мат’риала е по-лесно
-> малко обезкуражително, но надеждата умира последна. 
Пък за реализацията не отричам, че ще е трудно, ама нещо май не ни се мисли още. Караме единият курс със студенти от Международни отношения- 5 курс- мнооого голям процент от тях не знаят какво ще правят като завършат (след няколко месеца)
април 11, 2008 at 2:33 pm
deni4ero
ХУбаво, че казваш “надеждата умира последна”, а не “надежда тука всяка оставете”, че тогава щеше да е трагично :-р
април 16, 2008 at 9:11 pm
Svetlina
Не че нещо, ама местата за преподаватели филолози също са кът – майка ми е по френски и български и вече трето училище закриват – дето иде тя, закриват цялата институция
Предлагам да се ориентираш по-отрано. Примерно нашият университет си има кариерен център, където можеш да се запишеш още в 1 курс и от време на време да си актуализираш данните, да присъстваш на презентации на различни фирми, да създаваш вързки, да се ориентираш в търсенето и по всяко време да знаеш какво се очаква от теб като служител. Аз пък исках културология, исках да живея над малък музей и по цял ден да показвам на хората това и онова, пък я вижте какво сатан – цяла вечер пиша курсва по информатика – вече 5 печатни страници…
април 16, 2008 at 10:49 pm
Жени
Светлина, ти всъщност в кой университет учиш?
… В момента това май ми стига, пък после- каквото сабя покаже…
Пък за културолигията- ако не ме бяха приели европеистика, май щях да уча културология, но си държах на европеистиката.
За ориентацията- смятам да се огледам и във втори курс и когато в трети вече се профилираме да се замисля по-сериозно
Да си призная вече се изморих да ме гледат със съжаление като кажа, че уча европеистика- сякаш не са ме приели никъде другаде, а аз си положих сериозни усилия да ме приемат с тази специалност… Ако се замислим- в днешно време почти всеки може да има проблеми в намирането на работа, а и не се знае какво ще е положението след 4-5 години… Аз си харесвам специалността и с огромно желание съм готова да поема това, което ми дават преподавателите
април 16, 2008 at 11:22 pm
Svetlina
Колкото и да не ти се вярва – ХТМУ
))
април 17, 2008 at 5:23 pm
Жени
И защо да не ми се вярва
(Вкъщи имам инженер-химик и химик 
)
април 17, 2008 at 9:47 pm
vira111
И баща ми е инженер-химик. (И е от Шумен
– това за Светлина, но и в Хасково имам роднини – това за Жени)
Не знаех, че ХТИ е станало ХТМУ
Дъщерята на приятелката ми, за която ви казах, че учи европеистика в НБУ, току що е завършила, аз просто не съм усетила как е минало времето – гледах снимки от дипломирането и – и вече работи в самия НБУ – заплата 900 лв. Освен това е спечелила стипендията на г-жа Мозер за магистратура. И е много щастлива и уверена в бъдещето. Пожелавам и на вас, момичета, да си завършите успешно учението и родителите ви да бъдат така горди с вас, както се гордее моята приятелка с дъщеря си (в най-добрия, най-положителния смисъл – просто е щастлива с нея и заради нея).
април 17, 2008 at 11:06 pm
Жени
Благодаря много
Рядко чувам такива думи за специалността си 
И за пожеланията благодаря!!! 
април 17, 2008 at 11:24 pm
Svetlina
Въх, благодаря и заради Шумен
април 18, 2008 at 8:03 am
Павка
Хей, момичета, (Жени и Светлина) мисля, че vira111 ви е голям фен и винаги ви подкрепя. Човек често има нужда от добра дума. За което и аз силно й благодаря!!!
април 18, 2008 at 8:28 am
vira111
Павка, просто съм изумена да срещна толкова млади, а същевременно, толкова зрели и самостоятелни деца. Сравнявам ги със самата мен на тази възраст и отчитам колко по-глезена и неориентирана съм била. Зарязах си учението и още не съм се върнала да си го “доуча” (но не само заради това). Обаче се надявам, че децата ми ще бъдат като тях. Поне засега така се развиват – добри, толерантни, умни и много ориентирани във всичко. Пу-пу и на момичетата и на дечицата!
април 18, 2008 at 9:45 am
Жени
Аууу, аз се изчервих…
Диана, децата са случили на майка, така че вярвам, че ще имат успех
април 18, 2008 at 2:23 pm
vira111
И аз се изчервих!
април 18, 2008 at 3:41 pm
Svetlina
Аз не мога да се изчервя – ние индианците сме си такива по рождение
Абе, Павка, ти да не си надушил, че понеделник ще водя Полинка на сладкарница и после да не ти е дошла гениалната идея да вземе и тебе и Жени и да стане съвсем весело? Ми, айде де, давайте
И ако не спрете да говорите такива неща за мене и Жени, за децата на Диана, за децата на децата на Диана… ми на тоя свят ще се получи критерий за различаване на добрите и лошите – добрите ще хълцат
април 18, 2008 at 6:59 pm
Павка
Вие сте сладури!
А към Вира – много “неуспели” родители искат децата им да направят това, което самите те не са постигнали. На ухо – аз съм една от тях.
април 18, 2008 at 7:29 pm
Svetlina
Айде смейте ми се, ама защо “Павка” е “една”???
април 18, 2008 at 7:32 pm
Жени
Павка= Павлина, ако правилно съм схванала въпроса
април 18, 2008 at 8:05 pm
Svetlina
Два въпроса:
1. Вие откъде сте (щото примерно може и да съм СвЕтле в Нови пазар, ама в Шумен съм Све или Свет или култовото СвелтИнчи, пък в Кюстендил ставам СветлЕ)?
2. А на Павел как му казвате? В Каспичан е ПАльо, ама в западна България си е Павка
април 18, 2008 at 9:23 pm
Жени
1.От Хасково сме
(Много е забавно как в една такава малка България има такива различия в говора 
)
2. И при нас обръщението на Павел е Павка, ама Павка може да е съкратено и на Павлина