Дълго време се чудих какво да е заглавието на тази статия. Тръгнах от “Великият Хор “Лира”, минах през “Хор “Лира”- едно истинско изживяване” и в крайна сметка се спрях просто на Хор “Лира”. Тези, които са се срещали с въпросния Хор* не се нуждаят от повече, а останалите могат да прочетат по-долу…

Докато обмислям какво точно да напиша, в съзнанието ми се завръщат куп спомени- очите ми се насълзяват, а пулсът ми се ускорява. Хор “Лира” наистина беше за мен повече от прекрасно изживяване и май продължава да бъде, а в центъра на всичко стои един страхотен, уникален, велик човек- Стефка Младенова- нашата Стефка- диригент на Хора, но да започна от начало…

Хор “Лира” е смесен средношколски хор към езикова гимназия “Проф. д-р Асен Златаров”, град Хасково (обещавам, че това е последното място, на което ще бъда формална).

За мен нещата започнаха на прослушването в 8 клас. Тогава изпях част от оперетата “Време за любов” (за тази си страст вече съм говорила ) и май по-скоро с нестандартния си избор, отколкото с гласови данни спечелих Стефка. Приеха ме в Хора, но аз реших, че нямам нужда от подобни занимания и не станах хористка. Още на следващата година обаче поправих грешката си.

Признавам си, че първата година не се чувствах съвсем на мястото си. Усещах, че има сплотеност и Стефка я създава, но не бях част от колектива. Положението остана такова до първия ми лагер- най- хубавият за мен. Въпросът е там, че всяко лято хористите имат традицията да организират творчески лагери- с много нови произведения за репертоара и още повече песни край лагерния огън. Всъщност лагерите са мястото, където човек усеща магията на Хора. Това се случи и с мен. Непрекъснатият контакт с хористи, огънят, планината (лагерите са били в хасковската база на Петрово бърдо, а през последните години на хижа Върховръх)- всичко това създава една такава атмосфера, която не може да се опише с думи…

Много хора си мислят, че в хоровете са само за загубени хора. Е, може и ние да сме били загубени, но благодарение на Стефка и на Хора се намерихме.

В Хор “Лира” открих верни приятели, на които винаги мога да разчитам. Хорът беше островът, на който намирах спокойствие след изморителен ден (репетициите се провеждат след часовете), на който можех да потърся съвет или да дам такъв. Защото хористите са Хора. И те са си такива- влиянието на Стефка прави само буквата “Х” главна. Тя е и причината да бъдем такъв колектив, какъвто в днешно време рядко се среща.

Ние сами си се борехме с различните проблеми. Украсявали сме сцени преди участия, хористи създадоха дизайна на поканите и плакатите за 20-годишнината, дори сами си ремонтирахме кабинета по музика.

За певческите качества няма да говоря много. В действителност не сме били велики в изпълненията (е, печелили сме първи места по конкурси )- все пак не сме професионалисти, но пък винаги сме правели нещата с любов и си мисля, че публиката ни усещаше това- бяхме истински.

Всъщност написах всичко това, защото Хорът ми липсва, така както, сигурна съм, липсва на всички хористи. Освен това ми се иска повече хора да разберат за нашия Хор, чиято дейност след 21 години е към края си. Също така с това искам да кажа на всички хористи и най-вече на Стефка, че искрено им благодаря за 4 незабравими години, които ми дадоха.

*”Хор” навсякъде е с главна буква, защото за мен Хор “Лира” е нещо уникално.

P.S. Исках да напиша още толкова неща, но пак останах без думи. Може би темата ще има продължение…