Дълго време се чудих какво да е заглавието на тази статия. Тръгнах от “Великият Хор “Лира”, минах през “Хор “Лира”- едно истинско изживяване” и в крайна сметка се спрях просто на Хор “Лира”. Тези, които са се срещали с въпросния Хор* не се нуждаят от повече, а останалите могат да прочетат по-долу…
Докато обмислям какво точно да напиша, в съзнанието ми се завръщат куп спомени- очите ми се насълзяват, а пулсът ми се ускорява. Хор “Лира” наистина беше за мен повече от прекрасно изживяване и май продължава да бъде, а в центъра на всичко стои един страхотен, уникален, велик човек- Стефка Младенова- нашата Стефка- диригент на Хора, но да започна от начало…

Хор “Лира” е смесен средношколски хор към езикова гимназия “Проф. д-р Асен Златаров”, град Хасково (обещавам, че това е последното място, на което ще бъда формална).
За мен нещата започнаха на прослушването в 8 клас. Тогава изпях част от оперетата “Време за любов” (за тази си страст вече съм говорила
) и май по-скоро с нестандартния си избор, отколкото с гласови данни спечелих Стефка. Приеха ме в Хора, но аз реших, че нямам нужда от подобни занимания и не станах хористка. Още на следващата година обаче поправих грешката си.
Признавам си, че първата година не се чувствах съвсем на мястото си. Усещах, че има сплотеност и Стефка я създава, но не бях част от колектива. Положението остана такова до първия ми лагер- най- хубавият за мен. Въпросът е там, че всяко лято хористите имат традицията да организират творчески лагери- с много нови произведения за репертоара и още повече песни край лагерния огън. Всъщност лагерите са мястото, където човек усеща магията на Хора. Това се случи и с мен. Непрекъснатият контакт с хористи, огънят, планината (лагерите са били в хасковската база на Петрово бърдо, а през последните години на хижа Върховръх)- всичко това създава една такава атмосфера, която не може да се опише с думи…

![]()
Много хора си мислят, че в хоровете са само за загубени хора. Е, може и ние да сме били загубени, но благодарение на Стефка и на Хора се намерихме.
В Хор “Лира” открих верни приятели, на които винаги мога да разчитам. Хорът беше островът, на който намирах спокойствие след изморителен ден (репетициите се провеждат след часовете), на който можех да потърся съвет или да дам такъв. Защото хористите са Хора. И те са си такива- влиянието на Стефка прави само буквата “Х” главна. Тя е и причината да бъдем такъв колектив, какъвто в днешно време рядко се среща.
Ние сами си се борехме с различните проблеми. Украсявали сме сцени преди участия, хористи създадоха дизайна на поканите и плакатите за 20-годишнината, дори сами си ремонтирахме кабинета по музика.
За певческите качества няма да говоря много. В действителност не сме били велики в изпълненията (е, печелили сме първи места по конкурси
)- все пак не сме професионалисти, но пък винаги сме правели нещата с любов и си мисля, че публиката ни усещаше това- бяхме истински.
Всъщност написах всичко това, защото Хорът ми липсва, така както, сигурна съм, липсва на всички хористи. Освен това ми се иска повече хора да разберат за нашия Хор, чиято дейност след 21 години е към края си. Също така с това искам да кажа на всички хористи и най-вече на Стефка, че искрено им благодаря за 4 незабравими години, които ми дадоха.
*”Хор” навсякъде е с главна буква, защото за мен Хор “Лира” е нещо уникално.
P.S. Исках да напиша още толкова неща, но пак останах без думи. Може би темата ще има продължение…
Edit: Разбрах, че към тази статия е поставен линк в един сайт, затова реших да добавя някои факти за Хор “Лира”
Смесен средношколкски хор “Лира”
Формиранпрез есента на 1986г. от г-жа Стефка Младенова, която го води до своето пенсиониране през 2008г.
Името “Лира” приема през 1994г., когато започва да членува в БХС.
В хора са участвали над 520 ученика- над 200 младежи и 320 девойки.
В актив съставът има над 75 концертни прояви в града и страната, ежегодни самостоятелни кконцерти, над 110 изпяти песни от български и чуждестранни автори от различни стилове и епохи.
Награди
- Златна значка и лауреатско звание “Първенец” на VII републикански фестивал.
- II награда от втория Национален музикално-фолклорен конкурс “Орфеево изворче” (2002г.- София).
- I награда от шестия Национален музикално-фолклорен конкурс “Орфеево изворче” (2006г.- Стара Загора).
Стефка Борисова Младенова- Тъканова
Родена в Тополовград.
Завършва средно образование в Хасково- гимназия с преподаване на руски език “Любен Каравелов”, а през 1972г. Академия за музикално и танцово изкуство (АМТИИ) Пловдия, специалност музикална педагогика. Хорово дирижиране учи при композитора Иван Димов и проф. Димитър Русков.
През 1985г. завършва с отличие едногодишна специализация в АТМИИ, а през 1986г. летни диригентски курсове при проф. Васил Арнаудов.
Автор и рецензент на учебници по музика за 8 и 9 клас.
Регионален представител на Национален музикално-фолклорен съюз.
Edit 2: В категорията Хор “Лира” можете да видите всичките ми писания за Хора.

14 comments
Comments feed for this article
март 7, 2008 at 10:59 pm
Жени
Ами ти можеш пак да си ходиш на концертите
А концерта за 20-годишнината наистина беше нещо страхотно, за което много се потрудихме
Но си мисля, че и миналогодишният концерт (моят последен) не беше никак лош
март 7, 2008 at 10:21 pm
Павка
Много ми е тъжно, че Хора си отива и толкова много ми липсват концертите за Коледа и за изпращането на 12 клас. Едва ли някога ще може да се повтори концертът за 20 годишнината, когато на сцената излязоха всички стари хористи и половината от публика се превърнаха в изпълнители. Излизаха още, и още, и още …. дошли от всички краища на България и на света….Това са мигове, които носиш в себе си и когато си спомниш за тях ти става и мило, и тъжно!….
март 7, 2008 at 11:07 pm
Павка
Тази година не разбрах да е имало Коледен концерт.
Ще чакам този за края на годината (надявам се, да ми кажеш кога ще бъде).
А вашият последен концерт беше Страхотен !!!!!
юни 28, 2008 at 9:21 pm
Лидия
Няма да се заръчвам ,че няма да зябравя никой ,защото неизбежно това ще се случи… Обаче ако някой ме види на улицата и аз блея МОЛЯ спанетеме за да мога да ви прегурна…..
Може всичко да си има край обачение Стефка е вечна!!
И нея няма как да забравим
януари 5, 2009 at 2:35 pm
gerito
много ще ми липсват всичко и всички.за мен тези неща които преживях с този хор са наи-ценното което някога съм имала.
януари 5, 2009 at 8:33 pm
Жени
Здравей, Гери
Наистина преживяванията с Хора са нещо невероятно…. (И тук имах желание да напиша нещо умно, но думи нямам…)
А ще споделиш ли в кой випуск си била, глас и разни такива, евентуално да се сетя за теб
януари 7, 2009 at 1:04 am
Илия
На мен също много ми липсва хор “Лира” и нашето Стефче:) Благодаря на всички, с които съм бил заедно във всичките тези години прекарани в хора! Благодаря и на всички, които са помагали с всички средства хор “Лира” да бъде факт и да просъществува през годините. За мен годините прекарани с всички вас ще останат един незабравим спомен!!! До скоро;)
януари 31, 2009 at 9:53 pm
gerito
ами ако си тази за която аз се сещам се видяхме на този стефанов ден:)
януари 31, 2009 at 9:54 pm
gerito
а забравих в 9 клас съм сега
януари 31, 2009 at 9:56 pm
gerito
мазахме сандвичи заедно ако това ще ти помогне още малко:)
януари 31, 2009 at 10:04 pm
Жени
Илийка, май за всички е така…
Съжалявам, че не успя да усетиш повече от Магията, но пък по думите ти разбирам, че дори за една година си станала Хорист
И да- най вероятно за мен се сещаш
февруари 5, 2009 at 5:32 pm
На 1550 метра… « Over the rainbow…
[...] вече знаете колко много обичам хората от Хор “Лира”. Разказвала съм и колко невероятно изживяване е един [...]
февруари 12, 2009 at 9:11 pm
gerito
радвам се че мислиш така защото аз не сам от типа общителни хора по скоро затворена но искам да благодаря на наско и на данчо които ми помогнаха да се приобщя.дори да си мислят че е почти нищо искам да знаят че това значи много за мен.разбира се благодаря и на всички останали за хубавите изживявания.няма да забравя никого.
февруари 12, 2009 at 9:22 pm
Жени
В училище най-скъпото за мен беше Хора.
Пък за Данчо и Наско- е, те са сред най-големите сладури. Реално те и техния випуск дадоха голяма сила на Стефка и хора, малко след голяма криза.
Знаеш ли, много ми е мъчно, че Хорът вече няма, но пък се радвам за моментите, които съм преживяла с хористите, а и че има хора като теб, които да споделят същите чувства