Дъ специалитет

Няколко пъти споменавам, че имам нов специалитет за микровълновата, та реших, че е време да го споделя… И без друго на ден поне десетина пъти ме намират, търсейки нещо вкусно за хапване. При добра организация въпросната манджа става и бързо (още един критерий на търсещите )

Име си няма рецептата, а в момента не съм в креативен период, така че може да участвате с предложениея
Става въпрос за Рулца с чушка и сирене. И макар че аз като го правя, си го хапваме като основно, може спокойно да се използва като ордьовър, хапки или както решите.

Продукти: (За 2 души, като единият е особен почитетел на манджата ) 
Както винаги точни грамажи не мога да дам- всеки може сам да прецени според вкуса.
10-12 печени, белени чушки (препоръчително червени)
200-300 гр. сирене- твърдо, неронливо и не много солено
1 опаковка нарязано пушено месо
2-3 триъгълничета топено сирене

Приготвяне:
От бучка сирене се отрязва една филия, дебела  около 1-1,5 см, като от нея се правят равни парчета , дълги около 4 см и широки пак около 1-1,5см. 
Слайдовете пушено месо се нарязват на парчета, широки около 3 см (Аз ползвах пуешко пушено и съм пробвала да ги нарежа и на 2 и на 3- все става )
С лента от пушеното месо се увива сиренето. За да не се развива в края на завитото пушено се слага парченце топено сирене. Накрая се завива с половин печена чушка.
За готвене използвам йенска тежера. В нея нареждам рулцата плътно едно до друго. Не използвам мазнина, защото нещото се пуска в микровълновата за около 3-4 мин. (пълна мощност, която не знам колко на моята микровълова) и няма кога да се залепи. Рулцата могат да се ядат и топли и студени.
Ами това е. Естествено пак нямам снимка, обаче следващият път ще се опитам да се сетя да направя такава

На 21

Мина и Денят…
И наистина беше с голямо Д.
Около 21 часа (числото е съвсем случайно), пълни с емоции.

Всъщност хубавите неща започнаха още в събота, когато си пристигнах в Хасково. Вярно е, че се прибрах за малко, но пък беше хубаво. През повечето време си бях на село- брах малини, помагах на баба да вади картофи и така…

А вчера емоциите заваляха още няколко минути след полунощ като си получих първия смс, после и втория- все от колеги-  нищо, че сутринта някои от нас имаха изпит
А за изпита- ами изпит като изпит – този път не смея нищо да кажа, преди да излезнат резултатите…
Преди него любимите колеги ме зарадваха с голям букет… Никога не бях черпила толкова много хора с бонбони за рождения си ден накуп
После отидох на работа, където намерих изненадата, за която още нямам думи…
И шефовете се бяха постарали.
Освен хубавите неща, трябваше да ходя да представям камера в едно от разделенията на БАН (ако си мислите, че е лесно да се разправяш с разни професори, грешите).
През това време обаче имах още смс-и и обаждания, които пак ми върнаха усмивката.

А вечерта дори успях да се наглася и да си посрещна госта, и да му се порадвам. И по някое време да му сготвя новия и според него най-голям специалитет После се появиха някакви малини и френско грозде, и свещи, които после си изчезнаха по същия мистериозен начин
В един момент емоциите ми малко поизбиха и не съм горда с това, амаа….

Като цяло този рожден ден заема челното място в класацията ми за най-добри рождени дни.
Пожелавам си, както ми започна новата година, така и да продължи- с много усмивки, емоции, приятели и любов

Сега остава да си чета новите книжки, слушайки музика с безжични слушалки, похапвайки огромен шоколад, кипрейки се с новите парцалки

PS Забравих да кажа- вече съм на 21 и се чувствам добре

…

….Толкова много ви благодаря, момичета….
Това е най-милата изненада, която са ми правили някога……

PS Утре като ми дойдат думите и като ми се успокои сърцето, ще пиша повече…..
….Още не мога да повярвам……

Да идва лятото вече…

Не ми е още твърде лятно… Да открих го лятото, ама докато не мине изпитът в понеделник и докато не спрат дъждовете, няма да се успокоя съвсем.
Иначе днес си заминавам за малко в Хасково. Колкото да се видя за малко с нашите, да се почерпим за насъбралите се празници в тази част на месеца (наколко рд-та, имен ден, годишнина ) и да събера подаръци
Мхм, и за подаръци се заговори вече- разни гадини нарочно ходят и ме дразнят, а най-лошото е, че аз се оставям да го правят 
И първата роза получих- едната съквартирантка реши, че съм родена малко по-рано, ама нищо Аз се радвам.
Не знам защо, но имам усещането, че тази година ще е различно… Подготовката е нулева (изпитът е донякъде виновен), ама все пак… Дори нищо да не стане няма да съм разочарована- повечето знаете, че не съм си фен на Деня А и нямам очаквания, просто усещания
Леле, колко глупости изписах, а исках просто да пусна една песничка, която беше хит преди няколко лета. Ей така- за да повикам моето лято  

PS  Не мога да ти опиша колко съм горда с теб! (Който трябва да го разбере, ще го разбере )

Най-щастливата кака (о:

Днес моята сладка дребосъчка става на 15      

Честит Рожден Ден, Але,
Ти си най-сладката и мила сестричка на света!
Обичам те безкрайно много!
Винаги можеш да разчиташ на мен!
Целувам те!!!    

За щастието…

Миналата година за рд-то получих смс от колега, в който ми пожелаваше щастие, защото според него то въплащава всичко хубаво. Въпреки че след време изтрих смс, пожеланието все още стои залепено в съзнанието ми…

***
Преди няколко дни astilar попита коя е тази 6-буквена дума, която отговаря на условието: 
“Като го няма никак – лошо,
като го има в изобилие – пак лошо.”

Първата ми мисъл, без дори да броя буквите, беше “щастие”. Отговорих й, като казах, че при нужда ще се обосновавам. Тя поиска обосновка…

***
Тълкуване на он-лайн речник (дебелият хартиен остана в Хасково- тук прибрах само немските ):
Щастие- ср., само ед. Чувство и състояние на пълно задоволство, удовлетворение от живота. Желая ти щастие. Щастието ми се усмихва. Имам сполука, късмет.

***
Когато съм щастлива, не е задължително да се усмихвам. Когато съм щастлива, не е задължително винаги да ми е леко и розово.
Когато съм щастлива, умея да усещам с всяка клетка от тялото си.
Когато се усмихвам, не винаги съм щастлива.

***
Не съм била нещастна- по начина, който аз разбирам. Имала съм тежки моменти, изправяла съм пред предизвикателства, била съм много болна и пак не съм била нещастна… Била съм не много щастлива.

За мен щастието е състояние, в което мога да съм влюбена, спокойна, изморена, доволна, ядосана, изнервена, слушаща, разбираща, разсеяна, мислеща, грижовна, споделяща, бъразаща, сигурна, помагаща, замислена, обичаща …..
За мен щастието е възможността да мога да изпитвам всяка емоция, която пожелая (почти- до сега не ми се е случвало да мразя).

Край на Формула 1?

Сериозните проблеми започнаха още в началото на сезона- най-вече купчината нови правила създадоха големи размесвания, обърквания, както искате го наречете.
Не съм чак такъв фен, признавам си. Ставала съм рано да гледам състезания, ама това е…, както и да е  Вярно е, че от съвсем скоро ми е интересно (има-няма девет месеца ), oбаче се интересувам какво се случва, а последните новини никак не са добри…
И сега- Край на Ф1?
Рано тази сутрин получих линк към статия, която направо си обявява въпросния край. Споделям я, без да са ми позволили, ама все пак…
http://www.autosport.com/news/report.php/id/76292

В главата ми…

… не само хвърчат всевъзможни мисли, но напоследък започват да се блъскат. Уж, нещата се поуспокоиха, ама аз още не съм. И май съм по-неспокойна за другите, отколкото за себе си… Всъщност, нищо ново под слъцето….
Освен всичко друго през последните дни в главата ми е и тази песен. Може би, защото я въртят непрекъснато по всички радиа, а може би просто, защото е хубава, а е и от готин филм ;)

Мислички

Свърши тежката седмица- последна от семестъра. Всъщност сесия почти няма да имам- всичко вече е отметнато като взето (и то успешно), без правото… Но до него има време.

***
Днес, след работа и след малко разходка по магазините, ще ми е ден за домакинстване, а после за разкрасяване (леле, не съм се правила на хубава от доста време, може и ноктите да си нарисувам, сега като се замисля )

***
Ходи ми се на море, ама безкрайно много ми се ходи… Само трябва отпуска…

***
И ми се пътува…

***
След три месеца без интернет вкъщи си правя някои изводи. От една страна ми лиспва  по-активното общуване с приятели по скайп, липсва ми сама да си изтегля някое филмче или музика… Ама като цяло не е чак толкова страшно- свиква се някак… И все пак съм малко по-изолирана от света…

***

Когато те понесе течението…

… не можеш дори да се обърнеш, не можеш да спиш спокойно, на можеш да си отидеш вкъщи, не можеш да се видиш дори с любимия или поне за толкова време, колкото  ти се иска.

Не се оплаквам… И миналата година беше така- преди сесия е кофти, по време на сесията също не е розово. Недоспиване, нерви, и листове, купчини листове, които трябва да се прочетат. Като прибавим, че остава и по-малко от месец до рд-то, куп задачки в офиса, плюс завършващия любим човек, който не е по-малко натоварен… и картинката се получава.
Пак казвам на се оплаквам, не се и оправдавам- само обяснявам… Продължавам да се усмихвам, да звуча свежо, да обичам… Ама ми е малко тежко… И ми липсват куп неща… Липсва ми свободните минутки за преглед на новините, излизането с колегите, и семейството ми липсва, и дългите топли прегръдки през някоя почивна сутрин…

Толкова, показах се за малко и пак изчезвам. Е, ще се показвам, за да се усмихвам, ама до към края на юни няма да е толкова често