Over the rainbow… се премести

Да, правилно разбрахте- блогът на този адрес повече няма да изглежда така. Няма да се казва така и няма да съдържа старата информация. На 28 ноември нищо вече няма да бъде същото. Как ще се казва, как ще изглежда и какво ще съдържа и аз още не мога с точност да кажа, но определено промените ще са големи. Но само тук.
За сметка на това вече съществува ново местенце, което приюти Over the rainbow… На новия адрес http://otvuddugata.wordpress.com може да откриете всичко, което виждате тук- който иска да сравнява.
Вече не мога да си спомня как точно реших да го направя и още повече защо. Въпросът е, че го направих и реших, че ням да се връщам назад. Не съм сигурна, че ще се справя с управлението на два блога, но нищо не ми пречи да опитам.
Тук нещата няма да изчезнат веднага, ще се скриват постепенно, не за друго но не ми достига времето да стане от раз. Веднъж смени ли се обликът, ще се опитам да започна да пълня и този блог
В чест на откровените моменти, прекарани тук, а и в името на новия дом:

Вампирясване

От известно време сериозна мания тресе тийнейджърите не само в България, ами май и в световен обхват.
Така като гледам и уордпрес е завладян от фен-сайтове на вампири и върколаци. Нищо лошо в това.
Аз обаче бях обявила протест на манията, решила, че няма нужда нито филма да гледам, нито да чета тетралогията на Стефани Майер.
Е, да ама в крайна сметка след известна борба и препоръка на верния критик, реших, че няма да ме заболи много ако прочета поне „Здрач“.

Резултатът- преди няколко седмици приключих и с четвъртата книжка и мога да се изкажа компетентно. Спокойно- няма спойл
Поредицата наистина е вманиачаваща, ако позволиш да те вманиачи (аз редовно си позволявам такова нещо, докато чета).
Има страсти, има бой между вампири, върколаци и други вампири- както би казала сестра ми- ‘голям екшън’, има любов и мъка- точно за тийнейджъри …
Нещото, което ми хареса е, че в книжките е измислен един по-различен образ на вампирите (не, че съм такъв познавач), като в същото време си ги има и кръвожадните вампири с червени очи. Има  някои много забавни неща на моменти (не знам дали така е било замислено, но на някои от репликите се кикотих сериозно). Има вълнуващи моменти, които приковават вниманието и е трудно да се отлепиш от книжката.

Обаче има и неща, котито не ми харесаха съвсем. Сега- след лекото изтрезвяване мога още по-ясно да ги видя.

Красив кошмар

 

Още хиляда нещица

Определено тези дни са ми пренаситени със случки, събития и задачки.

***
Най-новото- имам кабелен непрекъсващ интернет- след 7 месеца чакане, доживяхме и в новия блок да пуснат доставчик. Изписаха се редове как са ни „употребили“, защото все още няма официален доставчик, избран на търг (търг още не е пуснат), а в блока влиза мегалан. Ако ситуацията беше по-различна, може би щях да се замисля за „употребата“, но след семестър (курсови, презентации) и цяло лято без интернет вкъщи, в момента изобщо не ме интересува друго, а това, че имам нормална връзка- разбирай, не такава, която, за да си 5 минути он-лайн, трябва да се свързваш 10 (мин.).

***
Все повече свиквам с новите предмети/преподаватели/график. Имам много за четене, но фактът, че покрай нещата за университета се занимавам с куп други простотийки, означава, че не съм чак толкова за оплакване.

Бих…

Колкото и абсурно да изглеждат изпълнителите, песничката наистина е страхотна, поне за мен.
А и е от един от най-симпатичните филми, които съм гледала някога.
Защото не е просто за любов, а за една странна любов. Такава, която не ти гъделичка стомаха, а направо те хваща за сърцето.
Всъщност дори не е за любов, а за едно красиво приятелство.
Препоръчвам „Бени и Джуун“.

А иначе аз бих изминала 1000 мили, ако се наложи, за да не се налага да ги изминеш ти

Хиляда нещица

***
Още ми е доста трудно да съчетая лекциите и работата- да, не ми е за първи път, но си е натоварващо. И всичко записвам, че съм много смотана и забравям.

***
И нямам интернет- поне не истински. Лошото е, че скоро няма да имам. Колегите в блока, много са се активизирали и са писали до ректора, до министерства, а са пуснали и отворено писмо в някой сайтове, пък и с Господари на ефира са се свързали. Сега няма да обръщам чак такова внимание, че писмото е маааалко странно написано, но…  Въпросът е друг, а именно, че не искаме безплатен интернет или някаква глезотия- искаме да позволят на някой доставчик да ни достави интернет. Всъщност откакто отвориха блока през март (след цялостен ремонт) се водят едни и същи разговори и връзка още няма. Има изградена физическа мрежа, но трябва да се направи търг, за да се избере доставчик, а такъв май още не е пуснат (след 7 месеца!). Простотии, колкото искате. Хубавото е, че до края на ноември ни пуснаха безжичен- да, лоша е връзката, но е нещо, защото ако на мен ми трябва за някакви проектчета, да си проверявам оценки и да си тегля домашните, които ни пращат на мейл и за разните ми интернет мании, има колеги от ФМИ, за които е задължително да имат връзка… Ще видим как ще се развият нещата

***
Днес мина първата контролна в университета. Втора седмица, а ни изненадаха с 5-минутка, която всъщност беше за около три минути. Каквото станало-станало, а и ще се повтаря всяка седмица, така че не се впечатлявам.

***

Wash away

И аз имам проблеми. За разлика от тези в песента, обаче са днес и никак още не са отмити. Обаче ще бъдат, поне силно се надявам на това. 
А Изгубени е една невероятна зарибявка, макар че за момента (поне докато не излезне 6ти сезон) леко съм се откъснала от нея. Обаче други прихванаха от мен. Всъщност на тях дължа тази песен- друго си е да си запален тинейджър, който има на разположение интернет (за разлика от мен ).
Най-любима моя, благодаря за песничката!!!

Приказката днес

Днес

1 октомври е Денят на музиката.
Днес разбрах, че мой много скъп човек- Човекът, който ми показа Музиката, преминава през сериозно изпитание.

Не мога да направя нищо освен мислено да съм там и да се помоля.

С теб съм и знам, че го знаеш!

Нова манджа

Хвалиха ме два дни колко добре ми се е получила последната манджа, аз взех че повярвах и просто нямаше как да не се похваля с постижението
Всъщност вече съм разказвала как правя спагети в микровълнова. Те си бяха класичестки- с домати, месце, кашкавал и подправки.
От много време ми се щеше да направя спагети с няколко вида сирена. Въртяха ми се разни идейки, но исках да съм сигурна и се порових в интернет.
Ами аз лично не намерих нищо, което да ми вършеше работа- в повечето рецепти имаше лук, или запържване. Примирих се, че пак ще се наложи да импровизирам и да подложа любимия на въпросната импровизация. Все пак нещата се получиха доста добре, да не кажа чудесно. По същество

Спагети с четири вида сирена:
Продукти (в количествата, които аз използвах; както съм казвала и за другите рецепти- има възможност за импровизации )
малко повече от половин пакет спагети
около 300мл пряснo мляко
250 гр. крема сирене (две пакетчета)
200 гр пушено сирене
100 гр синьо сирене
200 гр кашкавал
200 гр пушено месо

Приготвяне: Млякото се загрява за кратко в микровълновата. В него се разбърква крема сиренето и пак се загрява. Добавя се нарязаното на парчета пушено сирене и пак в микровълновата. Този път като се извади се разбърква по-сериозно, за да не останат бучки от пушеното сирене, което е по-твърдо. Добавя се синьото сирене. Сосът трябва да е с гъстотата на тесто за палачинки. Честно казано, докато готвех, добавях по малко мляко и в крайна сметка сосът стана с една идея по-течен от колкото трябваше, но не беше голяма беля. Дори като е по-течен си полепва по спагетите… (Ако използвате котлон: добавяйте нещата, докато разбърквате добре. Според мен не трябва да е много силен котлона, за да не заври сместа.)
За мъничко се  пуска пушеното месо в микровълновата (в затворен съд) и се добавя към соса.
Спагетите се варят (при мен стават за около 15 мин) в подсолена вода. Измиват се и се изцеждат добре. Сосът най-вероятно ще е поизстинал, затова е добре да се загрее за минутка в микровълновата. Напоследък като правя спагети не слагам сос във всяка чиния поотделно- направо разбърквам в купата.
Когато спагетите са разпределени по чиниите, обилно се поръсват с настъргания кашкавал (четвъртото сирене, ако се чудите то къде изчезна )

Обикновено съм малко скeптична към импровизациите си, въпреки че обикновено се получават. Този път обаче съм наистина доволна