Вечерна разходка из Хасково
Когато се прибирам при нашите все по-често всъщност предпочитам да си отида на село при баба, където се събираме цялото семейство. По тази причина не съм се разхождала из вечерно Хасково от доста време, въпреки че по това време харесвам града най-много. Вчера обаче се поправих. След като успях невредима да се измъкна от панаира по случай празника на града, се срещнах с приятели. Малко снимки от разходката.
Както казах, 8ми септември е ден на Хасково, така че имаше и заря.
Като малка често вземах „Фантагиро“ от видео-рент-а до нас – не е този, но табелата ме върна преди 15 години.
И композицията – стълб с купища жици и контейнер на улицата.
Парма
Дояждайки последното парченце пармезан, се сетих, че от близо месец една галерия стои като чернова и реших, че може би е крайно време да я пусна.
В Италия ми хареса, даже много ми хареса. Самата Парма не е туристически център и така успях, макар и за кратко, да усетя истински италиански дух. След няколко часа в града съжалявах, че не знам езика и ми се искаше да не се тръгвам.
Цветове, аромати, слънце – след изминалото време май това най-ясно се е запазило в съзнанието ми. И май е по-добре да млъкна – снимките, макар и бегло, по-добре говорят за мястото.
PS Уърдпрес пак не ми дава да си подредя снимките, както аз искам, ама нищо
Ромски деца в Словакия
Миналата седмица бях на пресконференция в Словакия за интеграцията на ромите. Заведоха ни в едно село близо до Кошице – градът, в който бяхме, където ромските деца ходят на училище, пък родителите им с пари по европроекти ходят на лекции по мотивация и квалификация, за да си намерят работа.
На следващият ден пък ни заведоха в най-голямото ромско гето в района – Луник 9, който някои словаци наричат Сектор 9. Там ромите разрушават апартаментите си, за да вадят водопроводните тръби, кабелите и арматурата. Два блока вече са сринати.
Няма да разказвам надълго и нашироко, а само ще покажа няколко снимки


























































